Защо негативните лихви на Драги няма да имат желания ефект?
Как ви се струва да давате пари назаем на някого и да му плащате за това? Точно това се случва в момента в някои от индустриално най-развитите страни по света, а феноменът се нарича „отрицателни лихви“.
Вижте още: Отрицателните лихви и тяхното въздействие
Нещо повече, след днешното заседание на ЕЦБ инвеститорите очакват нивото на отрицателните лихви да се повиши вследствие на усилията на финансовата институция да се пребори със слабия ръст на икономиката и инфлацията.
В основата си отрицателните лихви целят да се намали обемът на депозитите, които търговските банки държат в централната институция и по този начин те да се подтикнат да кредитират.
Да, ама... не! Отпорът на търговските банки на отрицателните лихви в Европа става все по-голям. Както хората започват да държат пари в матраците, когато лихвите по депозитите станат нулеви, така и банките се очаква да започнат да повишават физическите средства, които държат в собствените си трезори.
Цялата идея на Драги да се „принудят“ финансовите институции да кредитират с увеличаване на отрицателните лихви може да е изправена пред сериозно предизвикателство - резистентност от страна на банките.
Асоциацията на баварските търговски банки е разпратила писмо до своите членове, в което ги призовава да повишат средствата, държани във физическите им трезори.
Според анализ на асоциацията, разходите за застраховане на държаните в трезора средства са 0.1785% на година, което е и основният разход на банките да държат пари в сейфовете си. Този процент на година обаче е далеч по-малък от отрицателната лихва от -0.3%, който се събира от централната банка за държаните в нея депозити.
Според банковия експерт Волф Рихтер, банките в еврозоната държат на депозит в ЕЦБ сумата от 245 милиара евро. Това означава, че те плащат 735 милиона евро отрицателни лихви на централната банка. Този разход може да бъде намален наполовина, ако банките държат средствата в собствените си трезори и ги застраховат.
Дали все повече институции няма да прибегнат до подобни мерки, особено ако отрицателните лихви продължат да нарастват и колко време могат да издържат те? Това са два въпроса, които сериозно трябва да притесняват президента на ЕЦБ -Марио Драги.