Как изглежда днес мястото на една от най-ужасните военни битки?
На няколко километра източно от малкото рибарско пристанище Грандкамп, край нормандското крайбрежие в северната част на Франция, сушата се врязва в морето, образувайки нос, наречен Поант дю.
Скалите му се извисяват на тридесет метра над тесен чакълест плаж. Това е мястото, на което германците построяват една от най-силните си крепости по време на Втората световна война.
Най-високата точка между двете части на плажа, носеща кодовото име Юта и Омаха, е мястото, на което Съюзническите сили планират да се приземят по време на инвазията на 6 юни 1944 г.
В Поант дю германците са разположили шест оръдия в стоманобетонни бункери, чиято унищожаване е особено важно за успеха на инвазията.
Вижте още: Как изглежда шпионско съоръжение от Студената война днес
В седмиците, довели до нахлуването на Съюзниците, цялото Нормандско крайбрежие е бомбардирано. Атаките са насочени специално към Поант дю.
Носът е ударен от повече от десет килотона взривни вещества - еквивалент на взривната сила на атомната бомба, използвана в Хирошима.
И все пак никой не е сигурен дали батерията е неутрализирана. Взето е решение да се атакува позицията с екип от командоси, който трябва да превземе скалите с помощта на въжета и стълби на разсъмване.
Задачата се пада на батальон под командването на полковник Джеймс Е. Ръдър. След опасно кацане на плажа, войниците се борят с хлъзгавите скали, прогизналите въжета и вражеския огън. Добирайки се до върха, откриват, че германците вече са преместили въоръжението си.
Бързо се организира издирване и оръдията, скрити наблизо, са унищожени с помощта на гранати. Мисията е завършена, но войниците остават да пазят мястото.
Без муниции и храна на изчерпване, те все пак успяват да отблъснат многократните опити на германците да завладеят отново носа. В крайна сметка от батальона оцеляват само 40 от всички 225 души.
Днес повърхността на скалата прилича на лунната повърхност. Кратери, оставени от въздушните бомбардировки и военноморските артилерийски снаряди, все още стоят като доказателство за ужасната битка, която се е водела тук.