На 31 март 1889 г. Айфеловата кула отваря врати за посетители. Вижте няколко факта за тази забележителност, които може би не знаете.

Кулата е изградена като входна арка за Световния панаир през 1889 година

За да отбележи 100-годишнината от Френската революция, Париж бе домакин на 1889 Световния панаир (Exposition Universelle). Художници от цялата страна предлагат свои проекти за структура, която да бъде сложена на входа на панаира на Champ-de-Mars - публично пространство в центъра на Париж.

Проектирана е и построена от фирмата Eiffel Et Compagnie

Комисията избира проекта на консултантската и строителна фирма, собственост на Густав Айфел, строител на мостове, архитект и експерт по метали. Айфел е работил още в началото на 1880-те години по Гарибат виадукт, мост в Централния район на Масифе, който по това време е най-високият мост в света.

Той е помагал и по създаването на Статуята на свободата.

Айфел е отхвърлил първоначалния дизайн

Основният дизайнер на кулата е бил един от служителите на Айфел, инженер Морис Кохлин. Инженерът Емил Нугуйер и шефът на архитектурния отдел на компанията Стивън Совестре са били консултанти.

След като разглеждат първоначалните скици на Койлин - които Айфел намира за твърде минималистични - архитектът кара Кохлин да включи повече детайли. Окончателният проект е одобрен през 1884 година.

Проектът е изисквал много метал ( и много човешка сила)

Триста работници прекарват две години, два месеца и пет дни, от 1887 до 1889 г., изграждайки кулата. Използвани са повече от 18 000 отделни метални части, 2.5 милиона нитове и 40 тона боя.

Оригиналната височина е била 300 метра

След завършването й през март 1889 г. кулата се извисява на височина от 300 метра. Изненадващо, но тези метри не са постоянни. Студеното време може да свие кулата с до 15 см.

Това е била най-високата структура в света до 1930 година

В продължение на 41 години кулата е държала рекорд за най-висока сграда в света, докато не е надмината от сградата на „Крайслер" в Ню Йорк, която достигна до 319 метра. Само година по-късно Емпайър Стейт Билдинг се превръща в най-високата в света на височина от 443 метра.

През 1957 г. е добавена антена, която увеличава височината на кулата с 20 метра, което я прави с около 2 метра по-висока от сградата на Крайслер.

Комитет от 300 души протестира срещу кулата

Водена от писателите Ги дьо Мопасан, Александър Дюма младши и стотици художници и интелектуалци, се изготвя петиция, която се противопоставя на проекта. Тя е подписана и изпратена до парижкото правителство. Те наричат кулата "безполезна и чудовищна", но протестите им не са чути.

Кулата прави хит

Въпреки петицията, Световният панаир през 1889 г. се счита за голям успех, благодарение на кулата. Близо 2 млн. души я посещават, като билетите, които са продадени, са за 1.4 млн. долара, с което се превръща в един от малкото обекти, които носят печалба.

Кулата е планирана да стои 20 години

Айфеловата кула никога не е била планирана да бъде постоянно там, като се е смятало тя да бъде съборена през 1909 г., т.е. докато някой не разбира, че върхът й е идеалното място за телеграфна антена. По време на Първата световна война, в битката при Марна през 1914 г., безжичният телеграфен предавател е помагал на немските комуникации.

Тя се движи

Айфел, който е прочут експерт по аеродинамика, публикува The Resistance of the Air през 1913 г. Той и неговият екип проектират кулата да издържа дори на най-силните ветрове и никога да не се люлее повече от 11 см.

Има три нива

Седемте милиона души, които посещават Айфеловата кула всяка година, могат да пътуват до три различни части на три различни височини. Първото ниво е с височина 58 метра и включва зона за наблюдение, приемна на име Гюстав Айфел, сувенирни магазини, арт шоу, ресторант (58 Tour Eiffel) и нов прозрачен под.

Вторият етаж, на 115 метра, включва още една зона за наблюдение и ресторант Le Jules Verne, реновиран през 2007 г. и ръководен от известния готвач Alain Ducasse. Най-високото ниво предлага невероятна панорамна гледка на височина 275 метра, където можете да вземете чаша бяло или розе (за 22 долара).

Тя е арена на странно събитие

Кулата е привлекателно място за смелчаци, като Пиер Лабрик, бъдещ кмет на Монмарт, който е арестуван, защото е карал колело по стълбите й, и на запалени фенове, като жена, която се жени за кулата и сменя името си на Erika La Tour Eiffel.

Кулата се боядисва на всеки седем години

Около 60 тона боя са необходими за освежаване на паметника, който е собственост на град Париж и се управлява от обществена комунална служба, наречена Societe d'Exploitation de la Tour Tour Eiffel (SETE). Повече от 500 души работят за SETE, като екскурзоводи, охрана, служители в пощата, в ресторантите, магазините и бутиците на кулата.

Кулата е затворена по време на германската окупация

Френски пазители прерязват кабелите за асансьорите на Айфеловата кула, така че нацистките офицери и войници трябвало да се изкачат по стълбите, а паметникът е бил затворен за обществеността по време на окупацията между 1940-1944.

Хитлер е разпоредил на военния управител на Париж Дитрих фон Чолиц да унищожи кулата заедно с останалата част от града, но заповедта му не е била изпълнена.

Иконичната кула е любима за режисьорите на филми

Джеймс Бонд преследва убиец през кулата в "Изглед към долината на смъртта". Тук се снима и мистерията "Човекът на Айфеловата кула", издаден през 1949 г. Сцена от „Тълпата на Лавендър хил“ се снима тук, както и кулминационна сцена от „Час пик 3“.