Ръководителите на компании, включени във FTSE-100 - референтния индекс на Лондонската борса, са спечелили средно 4.5 млн. паунда (5.14 млн. евро) през 2016 г., или 132 пъти повече от заплащането на обикновените служители на пълен работен ден, пише френският вестник Les Echos.

Икономическият институт Chartered Institute of Personnel and Developpment (CIPD) посочва, че възнаграждението на британските бизнес лидери е намаляло със 17% спрямо 2015 г.

Най-добре платеният британски бизнесмен е сър Мартин Сорел, който ръководи рекламната агенция WPP. Той е заработил 48 млн. паунда през 2016 г., или спад с 22 милиона паунда.

Генералният директор на минната компания Anglo American Марк Кутифани е увеличил възнаграждението си с 14%, или 4 милиона паунда, въпреки инциденти, отнели живота на 11 служители и сътрудници на компанията му миналата година.

„Нядаваме се, че тези данни ще поставят началото на разсъждения за начина, по който ръководителите получават заплащане и няма да доведат до краткосрочна реакция на политически натиск“, посочи в комюнике Питър Чийз, директор на CIPD.

Британският премиер Тереза Май съобщи в програмата си преди парламентарните избори през юни намерението си да засили контрола на акционерите върху заплатите на ръководителите, а гласът на служителите да се чува повече в управителните съвети.

Но новото консервативно правителство много бързо се отказа от плановете си да осъществи тази реформа.

Четири от най-високо платените шефове на компании вече са жениСериозен скок, в сравнение с 2015 г., когато едва две представителки на нежния пол попадат в челната десетка

В доклада се отбелязва и свръхпредставителството на мъжете на ръководни позиции. Сред генералните директори на стоте най-големи британски компании има само шест жени.

Те печелят с 45% по-малко от колегите си мъже (2.6 млн. паунда на година спрямо 4.7 милиона паунда при мъжете).

Авторите на изследването призовават компаниите да възприемат правила за минимизиране на разликите във възнаграждението, без да чакат действия от страна на правителството.

Тези правила „не трябва да бъдат считани като заплахи или наказание, а просто като механизъм за подобряване на равенството на работното място и избягване на демотивиращите последици от несправедливата разлика в заплащането“, считат авторите на доклада.