По-високите възнаграждения, които американците бяха свикнали да получават от големите компании в страната, са се свили драстично през последните няколко години. С особена сила това важи за по-нископлатените длъжности, пише FT.

През последния век икономистите забелязват, че служителите в големите корпорации получават получават повече от хората, наети на идентични длъжности в по-малки фирми.

Премията във възнагражденията, която даден служител е можел да получи, ако премине от компания със 100 човека персонал в такава с над 10 000, е достигала до 50% в началото на 80-те години на миналия век.

Напоследък обаче тази разлика възлиза на около 20%, според изследване на икономиста от Станфордския университет проф. Никълъс Блум. Той и неговите колеги базират изводите си на официалната статистика за равнищата на работните заплати от края на 70-те години до наши дни.

По думите на проф. Блум разлика в заплащането между големите и малките компании винаги е имало, но в последните 30-40 години тя съществено е намаляла.

Изследването показва, че за най-нископлатените длъжности и за тези, които не изискват висше образование, тази премия на практика вече не съществува.

В класацията на професиите по доходи през 2013 г. за долните 50% не се отчита никаква разлика в заплащането между дребния и едрия бзинес. За хората с колежански дипломи, обаче тя все още е значителна, макар да не е толкова впечатляваща, колкото през 80-те.

Проф. Никълъс Блум отбелязва, че промяната на тенденциите не се дължи на факта, че големите корпорации наемат по-неподготвени служители, а просто вече не са склонни да плащат повече за една и съща работа.

Успоредно с това върви и друг процес - делът на големите корпорации в икономиката като цяло нараства, което означава, че те вече не се конкурират в толкова голяма степен с по-малките играчи, в това число и на трудовия пазар.

Спадът в премиите на възнагражденията се дължи на няколко основни фактора, показва изследването, цитирано от FT. Първата е, че голяма част от нископлатените длъжности вече са преместени на други места по света с помощта на аутсорсинга. Това означава, че и на тези, които остават в страната, се плаща по-малко, тъй като те на практика се конкурират със своите колеги зад граница.

Другата причина се крие във факта, че броят на хората, които членуват в профсъюзите също е намалял. Според проф. Блум ефектът от тази промяна не е чак толкова голям, но все пак си струва да се отбележи. В крайна сметка синдикалните организации си остават един от основните инструменти за колективно договаряне на заплатите, особено в сектори като тежката промишленост и енергетиката.

В последните едно-две десетилетия се забелязва и друга любопитна тенденция вътре в корпоративните ръководства. Т . нар. "акционери-активисти" все по-често оказват натиск за свиване на оперативните разходи на компаниите, тъй като рестриктивната финансова политика по правило се отразява добре на цените на акциите. В същото време, обаче се увеличава и разликата между нископлатените и високоплатените служители.

Според колегите на проф. Никълъс Блум изследването му хвърля светлина върху някои проблеми, които се развиват от десетилетия, но до този момент са били подценявани от икономистите. И докато разликата във възнагражденията между големите и малките фирми намалява, трудовият пазар в САЩ като цяло отбелязва серизоно раздвижване.

Последните данни от Департамента по труда, публикувани миналата седмица, показват, че през декември безработицата в страната е паднала до 17-годишно дъно а средното почасово запащане е нараснало с 2,5 на сто на годишна база. През 2017 г., за втора поредна година, американската икономика е успяла да генерира над 2 милиона нови работни места.