Европейският пазар на въглеродни емисии, който възлиза на 38 милиарда долара годишно, изглежда започва да работи по начина, по който се очакваше след 13 години съществуване, пише Bloomberg.

Цените на въглеродните квоти се повишават, а протестите от страна на индустрията са минимални. Идеята на законодателите в Европейския съюз е да приложат мерки, които да гарантират, че цената за замърсяването на атмосферата над Стария континент ще се увеличава поне до 2030 година. Това би трябвало да върне инвестиционния интерес към въглеродния пазар, който беше изоставен от големите хеджфондове малко след създаването си.

Промишлените гиганти с най-голям "въглероден отпечатък" също схванаха смисъла на посланието и взеха съответните мерки. Делът на конвенционалните изкопаеми горива устойчиво намалява - от автомобилната индустрия до енергийния сектор. Някои от тях пазаруват въглеродни квоти "на едро", запасявайки се преди да са поскъпнали.

Протести от страна на замърсителите също няма, защото правителствата на почти всички държави в ЕС дадоха да се разбере, че имат намерение да приключат с употребата на въглища през следващото десетилетие. Освен това компаниите са по-склонни да приемат "пазарните" санкции, под формата на по-висока цена на въглеродните емисии, отколкото въвеждането на нови административни регулации и ограничения. Успехът на този модел би бил прекрасно доказателство за тезата, че употребата на изкопаеми горива може да бъде ограничена, без това да предизвиква сътресения от макроикономически порядък.

Европейският пазар на въглеродни квоти е най-големият от 45-те подобни механизма, които действат на различни места по света. Моделът се изпробва в Китай, Мексико и дори в някои рейони на Съединените щати. Но успехите в никакъв случаи не бяха моментални. Първоначалната еуфория в периода от 2006 до 2008 година доведе до шеметно поскъпване в цените на квотите, които достигнаха близо 30 долара за тон. Малко по-късно, в годините на световната финансова криза, последва срив от 90% и спад на цените до нива от под 4 долара.

Това създаде свръхпредлагане и принуди законодателите да помислят за нови инициативи, които да насърчат развитието на този пазар и да отстранят някои от неговите дефекти. Така се стигна до споразумението, одобрено от Брюксел миналия месец, което прокарва пътя за най-сериозната реформа в търговията с въглеродни емисии от нейното създаване. Този напредък се отрази и на цените - фючърсите на квотите, които се търгуват на най-голямата борса за въглеродни емисии ICE Futures Europe, поскъпнаха с близо 60% от началото на годината и в момента се търгуват на нива от над 13 долара за тон.

По-високата цена на емисиите прави използването на конвенционални енергийни източници като въглищата доста по-скъпо. Според експертите, цитирани от Bloomberg, напълно реалистично е да се очаква до 2023 година цените на квотите да ударят 30 долара за тон, което пък би помогнало за постигането на целите на Общността, заложени в Парижкото споразумение за климата от 2015 година.

И все пак в някои от секторите, които са най-засегнати от "затягането на колана" по отношение на парниковите емисии, се чуват и гласове на недоволство. Производителите на стомана, например, обвиняват именно поскъпването на въглеродните квоти за загубата на конкурентоспобност.

"Първоначалната идея да бъде постигнато ограничение на емисиите, което да бъде максимално безболезнено за икономиката, беше заменено от стремежа да се постигнат възможно най-високите цени. Това е притеснително, защото се наблюдава припокриване на политиките в тази сфера, а това не е добър сигнал за инвеститорите. Но други места по света те не са подложени на толкова сериозен регулаторен натиск", казва Роз Булийд от Британската промишлена организация, цитиран от Bloomberg.

Подобно мнение споделят и от Европейската асоциация на стоманопроизводителите, в която членуват някои от водещите компании в този сектор като ArcelorMittal и Thyssenkrupp. Според тях поскъпването на емисиите води до допълнителни проблеми, които дават значително предимство на азиатските им конкуренти.

Като цяло обаче повечето представители на големия бизнес приемат случващото се със завидно спокойствие и дори демонстрират подкрепа. Ръководството на германския енергиен гигант RWE, чийто мощности за производство на електрическа енергия все още разчитат в най-голяма степен на въглищата, съобщи че компанията се е застраховала от всички възомжни финансови рискове до 2022 година. По-рано този месец тя сключи споразумение за комплексна размяна на активи с конкурентите от E.ON, която за първи път ще постави възобновяемите енергийни източници в центъра на дългосрочната стратегия на RWE.

Най-голямата химическа компания в Европа BASF също се адаптира към промените, използвайки все повече комбинирани мощности за производство на топло и електроенергия, с които се захранват основните й фабрики. Автомобилният концерн Volkswagen след скандала с неверните данни за въглеродните емисии на техните возила в САЩ имаше допълнителен стимул за "изчистване на имиджа". Компанията инвестира над 400 милиона евро в две електроцентрали, намиращи се в близост до централата във Волфсбург. Те ще бъдат конвертирани, така че да използват природен газ вместо въглища, с което вредните емисии ще се намалят с 60%. Ефектът се равнява на 870 000 нови автомобила по пътищата.