Казахстан готви IPO на световния лидер в добива на уран
Казахстан планира да листне на борсата 25% от капитала на най-голямата компания за добив на уран в света, съобщава The Wall Streеt Journal. Стъпката е част от стратегията за "отваряне" на икономиката на бившата съветска република, която до този момент остава силно зависима от Русия и Китай.
Правителството в Астана е наело JPMorgan Chase и още няколко американски банки, които да организират първичното публично предлагане на KazAtomProm в Лондон или в Хонконг. Изданието цитира Ахметжан Есимов - директор на холдинга Samruk-Kazyna, който е едноличен акционер в KazAtom.
Частичната приватизация на компанията, която заема дял от 40% от световните доставки на уран, ще бъде важна част от икономическата реформа в 18-милионната азиатска държава.
Процесът ще се следи внимателно и от съседен Китай, където търсенето на уран расте със силни темпове през последните години, успоредно с желанието на Поднебесната империя да се превърне в доминиращ играч на световния пазар на ядрена енергия.
"Искаме нашите компании да бъдат публични. Това е приоритет", заявява Есимов, цитиран от WSJ.
Приватизацията на KazAtom обаче със сигурност ще разтърси уранодобивната индустрия. Според експертите, тя може да наруши статуквото на пазара, тъй като до този момент държавната компания фокусираше вниманието си върху контрола на цените, а не върху разширяването на производството.
"Стратегическите приоритети на частните инвеститори не винаги съвпадат с тези на държавата", смята Джъстин Чан от базираната в Лондон инвестиционна компания Numis Securities.
Казахстан обявява независимостта си от Съветския съюз рез 1991 г. и оттогава се управлява от бившия комунистически апаратчик Нурсултан Назърбаев. Той никога не е прекъсвал добрите взаимоотношения с Русия, но през последните няколко години положи усилия за заздравяване на връзките и с Пекин, в опит да използва огромния икономически потенциал и да намали геополитическата си зависимост от Кремъл, припомня The Wall Streеt Journal.
Астана от години отлага приватизацията на KazAtomProm заради неблагоприятните пазарни условия, както и заради опасенията на управляващите, свързани с енергийната сигурност на страната. През април обаче Назърбаев взе окончателно решение за листването на компанията до края на тази година.
Ахметжан Есимов заяви още, че е пътувал до Китай този месец, за да говори с местни инвеститори, които проявяват засилен интерес към предстоящото IPO. Следващата седмица плановете за приватизацията на KazAtom ще бъдат представени и пред руските инвеститори.
Властите в Казахстан обаче до този момент отказват да споделят детайли за конкретната дата на публичното предлагане, както и за очакваната пазарна оценка. От JP Morgan също отказват коментар по сделката.
От WSJ обаче изчисляват, че на база на предишните сделки за продажба на дялове от други държавни компании в страната, 25-процентният дял от KazAtom вероятно ще струва около 3.5 милиарда долара, което прави около 13% от общия държавен бюджет. Това би било едно от най-големите индустриални IPO-та за тази година. Любопитното е, че стъпката е в противовес на нарастващите протекционистични настроения в глобален мащаб от Русия до САЩ.
"Ние не вярваме, че протекционизмът е нещо добро. Не можеш да се изолираш от света", казва министърът на икономиката на Казахстан Тимур Сюлейменов.
Въпреки добрите намерения, приватизацията на KazAtomProm може да срещне известни трудности. Една от тях е свързана с настояването на Нурсултан Назърбаев местните компании да се листват първо на фондовата борса в Астана, за да подкрепят местния капиталов пазар, преди да предлагат акциите си в чужбина.
Новият казахстански борсов оператор трябва да стартира дейността си през юли тази година, но експертите са скептични, че местният пазар ще може да осигури достатъчно ликвидност за компании от ранга на KazAtom и газовия гигант KazMunayGas, чиято капитализация надхвърля 38 милиарда долара.
Част от политическия елит в Казахстан има и притеснения относно продажбата на стратегически ресурси, като урана, на чуждестранни инвеститори, тъй като подобна стъпка би отслабила лостовете за дипломатическо влияние на Астана в региона.