Каква е следващата стъпка към по-устойчива модна индустрия?
Очаква се колосалните 235 милиона бройки от нежелано облекло да бъдат изхвърлени в Обединеното кралство за година, а средното количество, което американците изхвърлят, се изчислява на 37 кг. годишно. Прекомерната консумация и неизбежното изхвърляне на нежелано облекло се превръщат в обезпокоителен глобален проблем. В много случаи облеклото е ненужно изхвърлено, като в същото време би могло да бъде поправено или рециклирано.
Разходите по депото с отпадъци от текстил струва само на Великобритания повече от 91 милиона евро всяка година. От друга страна потреблението на дрехи е изключително важно за икономиките на много страни. Изследванията на британския моден съвет, например, откриват, че модата допринася за икономиката на Обединеното кралство с 31 млрд. паунда, а в световен мащаб е индустрия от 2,09 трлн. евро.
Независимо от това, материалните ценности и повсеместното желание за нови неща, обвързани с широката популярност на модния бранш, кара хората да купуват все повече и повече. Поради това намалява функционалната стойност на облеклото, което го прави лесно достъпно. Около 100 милиарда дрехи се произвеждат годишно, а 50% от модните артикули се продават в рамките на една година.
Всъщност последните цифри показват, че цял камион отпадъци от текстил се изхвърля всяка секунда в световен мащаб. Не е чудно, че модата е наречена "невероятно разточителна" - нещо, което дори хората от бизнеса признават.
Проблемът с модата
Модата и устойчивостта в исторически план не се радват на безпроблемни отношения. Разочарованието и ужаса след трагедията през 2013 г. в Бангладеш, заедно с нарастващата загриженост по отношение на условията на труд, пронудиха модните компании да преосмислят своето социално и екологично въздействие. Междувременно потребителите все повече се притесняват от това къде и как се правят облеклата. Но докато модата прави стъпки, за да стане етична, все още има сериозни опасения относно въздействието върху околната среда и приноса й за изменението на климата.
Модата се счита за една от най-замърсяващите индустрии в света - от токсичните химикали до замърсяването на водата с отпадъци. Около 35% от общия брой микрофибърни тъкани в океаните идва от облекло и текстил. До 2050 г. се очаква, че модната индустрия ще използва 25% от световния въглероден бюджет.
Какво е решението? Устойчивата/Възобновяемата икономика се стреми да премине отвъд модния линеен модел на купуване, използване и изхвърляне, за да затвори цикъла, да управлява отпадъците и да сведе до минимум въздействието върху околната среда. Докато марките работят за ограничаване на замърсяващите практики чрез създаването на органични, екологосъобразни колекции, все още има нужда от ограничаване на огромния обем на създадените от модата отпадъци.
Рециклирането се превърна във важна инициатива. H & M, например, има успешна схема за събиране на дрехи, преработвайки нежеланото облекло на потребителите. Други марки използват рециклирани материали в облеклото.
И докато рециклирането може да постигне кръговратност чрез устойчиво управление на отпадъците, то модата като отрасъл все още създава проблеми за околната среда. Рециклирането изисква време и енергия, а също така и използването на допълнителни материали.
Освен това, докато се решават някои от проблемите на устойчивостта на модата, не се вземат адекватни мерки за главния проблем - потребителите купуват прекалено много, а средният брой пъти, в койтосе облича дадена дреха намалява с 36% от 2000 г. насам.
Ние трябва да преразгледаме начинът по който модата продава, насърчавайки потребителите да купуват по-малко и да осигуряват по-дълъг живот на дрехите си.
Има ли наемането на дрехи бъдеще?
WRAP, агенцията за ефективно използване на ресурсите в Обединеното кралство, предлага лизинг за иновативен бизнес модел, който осигурява на дрехте по-дълъг живот, като същевременно намалява използването на материали и емисиите на въглероден диоксид. Неотдавнашно проучване на търговския център Westfield в Лондон предполага, че отдаването под наем на дрехи ще се превърне в ключова бъдеща тенденция.
Потенциалната стойност на пазара за наемане на облекло в Обединеното кралство се оценява на 923 млн. паунда, а моделът вече е добре установен за някои стоки като блейзъри и сватбени костюми за мъже.
Въпреки това, има само една шепа модни компании, които са готови да се възползват от този лизинг. Например в Mud Jeans потребителите могат да наемат чифт джинси от органични материали и след една година да могат да ги заменят или да ги върнат. В Америка Rent the Runway например се превърна в значителен моден играч.
Страгетията на тези компании е изградена на базата на идеята за промяна, но те без съмнение ще се изправят пред предизвикателствата на традиционната модна система, свързана с продажбите,както и с колебанието на потребителите.
Наемите трябва да бъдат удобни, евтини и достъпни и да задоволяват желанието да имаш нещо ново. Потребителите са отворени за промяна, а наемането може да помогне за постигането на по-устойчива модна индустрия.
Съществуват обаче въпроси, които трябва да се имат предвид, от въздействието на транспорта до химическо чистене.
Наемането на дрехи има потенциал да намали разхищаването и да удължи живота на дрехите, но за да се постигне по-устойчива индустрия е необходима системна промяна в бизнес практиката и поведението на потребителите.