ING Groep NV се съгласи да плати рекордната за Европа глоба от 775 милиона евро, за да постигне споразумение с регулаторите в Холандия по делото, заведено срещу компанията за пране на пари, пише The Wall Street Journal. Санкцията срещу холандския финансов холдинг е част от общоевропейската инициатива за затягане на регулациите в сектора и пресичане на възможностите за нелегални трансфери.

Книжата на ING поевтиняха с 2,6% след новината за наложената глоба. Акциите на датския трезор Danske Bank пък отчетоха понижение от 6,4% във вторник, след като излезе информация, че датската прокуратура е разкрила поредица от операции с предполагаеми руски капитали, които са обект на санкции, през естонското поделение на банката.

Банките по целия свят в момента са поставени под огромен натиск за ограничаване на нелегалните трансакции за трилиони долари, които циркулират в глобалната финансова система. През последното десетилетие Съединените щати бяха "пионер" в тази област, като от 2008 година насам наложиха санкции и глоби на обща стойност 23,52 милиарда долара, по данни на консултантската компания Fenergo, цитирани от WSJ.

Наказанията бяха наложени на трезори, чиито неефективни системи за контрол са позволили на клиентите им да "изпират" капитали от държави като Мексико, Русия и Венецуела. За сравнение глобите, наложени на банките от европейските регулатори за същия период, са в размер на едва 1,7 млрд. долара, като в тази сума се включва и последната рекордна санкция на ING.

В Европейския съюз контролът върху прането на пари се извършва от местните регулаторни органи във всяка държава, което прави координацията доста по-сложна, а финансовата система - по-уязвима. Напоследък обаче и на Стария континент се забелязва активизация на регулаторите, след поредицата от скандали, свързани с незаконни финансови трансакции и укриване на данъци, пише още изданието.

Конкретно в случая с ING Groep, холандската прокуратура обяви изключително притеснителни практики, включително и факта, че подкупите, платени от телекомуникационната компания VimpelCom на дъщерята на бившия президент на Узбекистан Гулнара Каримова, са минавали през офиси на банката, а ръководството й не е забелязало нищо обезпокоително. Сред останалите нарушения влизат немарливо отношение към личните данни на клиентите, както и помощта, оказана на клиент на банката от Суринам да "изпере" голямо количество пари през терминали за електронни разплащания.

В Дания властите разследват Danske Bank за проблеми в естонското й поделение. Оказва се, че през него са прехвърлени над 30 милиарда долара руски капитали. От банката заявиха, че в момента не могат да проверят достоверността на твърденията и изнесените числа, но обещаха да проведат вътрешно разследване, резултатите от което ще бъдат публикувани по-късно този месец.

Според Citigroup основното притеснение на инвеститорите е дали американските регулатори също ще се намесят в този случай. Засега той се води от властите в Данияи и Естония, но при евентуална американска намеса размерът на санкциите може да скочи драстично, пише WSJ.

Американските регулатори нолажиха тежки наказания на няколко европейски банки за неспазване на стандартите за контрол върху прането на пари. През 2014 година френският трезор BNP Paribas плати глоба от близо 9 милиарда долара, за да постигне споразумение по делото за нелегални финансови трансакции от държави, подложени на международни санкции.