Китай отчита най-слабия икономически растеж от 2009 г. насам
През последното тримесечие на 2018 г. Китай регистрира най-слабия си икономически ръст от финансовата криза през 2009 г., съобщава Bloomberg.
Втората най-силна икономика в света се задъхва под натиска на търговската война със САЩ и опитите на правителството в Пекин да намали екстремно високата задлъжнялост в някои сектори.
Брутният вътрешен продукт на Китай отчита ръст от 6.4% на годишна база през четвъртото тримесечие. В предходния период от юли до септември повишението беше с 6.5 на сто.
През декември обаче измерителите на потреблението и промишленото производство отчетоха повишения, а инвестиционните разходи също се засилиха, което вдъхна надежди на икономистите, че 2019 г. може да започне по-позитивно.
В дългосрочен план обаче китайската икономика продължава да следва тенденцията на постепенно забавяне на растежа, разделяйки се с досегашния си модел на развитие, базиран основно на мащабните държавни инвестиции, пише още изданието.
Освен това дълговото бреме от предходните години продължава да тежи и да спъва част от финансовите реформи.
Китайското правителство отговаря на тези предизвикателства с таргетирани държавни стимули за определени сектори, включително и в разгара на търговския конфликт с американския президент Доналд Тръмп. Но дори и в глобален мащаб икономическата експанзия вече изглежда все по-крехка.
Главният икономист на Morgan Stanley за Китай Робин Синг прогнозира, че икономиката на Поднебесната империя ще ускори растежа си след второто тримесечие на 2019 г. По думите му колкото по-голям е натискът върху икономиката, породен от външните фактори, толкова по-енергична ще бъде реакцията на правителството и съответната държавна подкрепа.
Именно очакванията за по-активна държавна намеса от страна на Пекин подкрепиха азиатските борсови индекси в първата търговска сесия за тази седмица, въпреки негативните данни за ръста на китайската икономика.
Водещите индикатори в континентален Китай регистрираха повишения от около половин процент, а тези в Япония и Хонконг добавиха по 0.2% към стойността си.
За цялата 2018 г. китайската икономика бележи ръст от 6.6%, което е най-слабото годишно увеличение от 1990 г. То обаче беше в унисон с очакванията на анализаторите.
И въпреки че Поднебесната империя вече е много далеч от двуцифрените си темпове на растеж от миналото, тя все още е една от най-бързо развиващите се икономики в света. Като се има предвид нейния мащаб, тя си остава двигател на глобалното стопанско развитие, пише Bloomberg.
Подробната секторна разбивка на данните за брутния вътрешен продукт показва, че усилията на правителството и стимулиращите мерки вече започват да дават своите "плодове". Инфраструктурните инвестиции продължават плавно да се оттласкват от дъното, достигнато през септември миналата година.
Индустриалното производство също бележи ръст, особено в сферата на строителството.
Картината на потреблението също дава известни поводи за оптимизъм. Резкият спад в продажбите на автомобили не се наблюдава в останалите сегменти. Продажбите на битова електроника, мебели, дрехи и хранителни продукти регистрират повишения през четвъртото тримесечие.
"Данните за продажбите на дребно и фактът, че при тях не се наблюдава влошаване, всъщност бяха много по-важни от общия показател за ръста на БВП. Докато продажбите на стоки и услуги остават силни, китайската икономика може да се справи с предизвикателствата.
Но ако тези двигатели на растежа започнат да отслабват, може да се стигне до много сериозни неприятности", смята икономистът Джеймс Лоренсън от университета в Сидни.
Засега правителството и централната банка в Китай се опитват да стимулират икономиката, без да прибягват до мащабни финансови инжекции и огромни инфраструктурни вложения по подобие на тези, които бяха предприети през 2009 г.
Централната банка постепенно понижава цената на междубанковото финансиране, но без да намалява основния лихвен процент. Правителството пък обяви известни данъчни облекчения и ускори продажбата на държавни облигации.
В края на месеца китайският вицепремиер Лиу Хе, който е "дясната ръка" на президента Си Дзинпин, заминава за Съединените щати, където ще се проведе последният кръг от преговорите между Вашингтон и Пекин за постигане на търговско споразумение и разрешаване на конфликта между двете държави.
Противоречията между двете водещи световни икономики, взаимната размяна на търговски удари и увеличаването на митническите тарифи се отразиха негативно и на други държави. Сривът в продажбите на автомобили в Китай, например, разтревожи директорите на водещите компании в сектора, като германската Volkswagen и японската Toyota Motor.
По-слабите продажби на iPhone на китайския пазар "изядоха" част от печалбата на Apple и доведоха до спад в цената на акциите на най-скъпата компания в света.
Според икономистите, цитирани от Bloomberg, ако забавянето на растежа на китайската икономика продължи, управляващите ще прибегнат до по-сериозни стимулиращи мерки. Сред "козовете в ръкава" на правителството са облекчаването на покупките на имоти в големите градове и допълнителните монетарни инжекции.