Да очакваме ли нова вълна от банкови сделки в Европа?
В годините след световната финансова криза европейските банки, регулатори и акционери бяха единодушни, че консолидацията в сектора е най-добрият начин за повишаване на ефективността и рентабилността.
Германският опит за създаване на "супербанка" със сливането на двата водещи трезора в страната Deutsche Bank и Commerzbank може да накара и останалите играчи в индустрията да преосмислят своята стратегия, но подобни "защитни сливания" няма да решат основните проблеми на европейските банки, твърди финансовият анализатор Елиза Мартинуци, цитирана от Kredit.bg.
Deutsche Bank и Commerzbank все още не са обявили детайли за евентуалното си обединение, но ако то се случи, новата институция ще бъде една от четирите най-големи банки в Европа.
Но въпреки това тя няма да разполага с достатъчно "мощ", за да диктува условията на собствения си пазар. Петте най-големи трезора в Германия държат около 30% от всички банкови активи в страната. За сравнение, в САЩ техният дял е над 65 на сто.
На пазар, който е доминиран от стотици малки и кооперативни банки, сделката няма да постигне кой знае какво за засилване на конкуренцията.
Още повече, че неуспешният (поне досега) опит за създаване на унифицирана финансова индустрия в Европа (т. нар. "банков съюз") означава, че за компаниите все още е трудно да се възползват в максимална степен от трансграничната банкова експанзия.
Държавите от еврозоната поддържат отделни схеми за гарантиране на банковите депозити, въпреки че споделят обща валута. Като централен надзорен орган Европейската централна банка контролира най-големите трезори, но по-малките остават под юрисдикцията на местните регулатори.
Повече по темата можете да прочетете в материала на Kredit.bg