Когато Хана Дийкън - майка на дете с епилепсия, за първи път иска от лекаря рецепта за лекарство, базирано на тетрахидроканабинол*, той ѝ отговаря, че това няма как да се случи.

Това се случва преди година и половина, когато британското правителство и Националната здравна служба на Острова категорично поддържат тезата, че канабисът няма никаква медицинска стойност.

Те отстояват това становище в продължение на над 50 години, въпреки че британски компании изнасят канабис за медицински цели в други държави.

Само няколко месеца по-късно институциите правят "завой" на 180 градуса, признавайки, че марихуаната може да намери приложение в определени сфери на медицината. А осем месеца след първата молба, която подава към здравноосигурителните служби, г-жа Дийкън все пак получава лекарството за сина си, пише The Economist.

Подобен обрат се наблюдава, макар и плавно, в много държави по света и по всяка вероятност е предвестник на по-мащабна легализация на канабиса за масова употреба.

Досегашният опит показва, че утвърждаването на медицинското му приложение обикновено е последвано и от легализация на употребата за лични нужди (Канада е типичен пример за това).

Как се стига до забраната на канабиса?

Човечеството е наясно с психоактивните свойства на т. нар. "индийски коноп" от хилядолетия, а употребата му в медицината датира поне от V век след новата ера. Но, подобно на други упойващи вещества, в началото на XX век става обект на все по-строги рестрикции.

Един от повратните моменти идва през 1903 г., когато британският лекар Джон Уорнок, който тогава ръководи психиатрична клиника в египетската столица Кайро, публикува доклад, озаглавен "Лудостта на хашиша". В своя труд той твърди, че повечето случаи на психични заболявания в Египет се дължат именно на употребата на канабис.

Неговият авторитет оказва голяма тежест върху представителите на Лигата на нациите, които се събират през 1924 г., за да обсъдят мерките за борба с употребата на наркотични вещества като опиума и хероина.

Методологията на Джон Уорнок обаче страда от редица несъвършенства. Самият той не говори арабски, а всички данни, които използва в своето проучване, са предоставени от разговорите с пациентите в клиниката, която ръководи.

През 30-те години на миналия век и в Съединените щати се създава медйна "паника" около употребата на марихуана. Твърди се, че тя е причина за разпространението на насилие в средите на мексиканските имигранти и че "развращава" американските младежи.

Със създаването на международната система за контрол върху разпространението на наркотиците и подписването на Общата конвенция за упойващите вещества, приложението на канабиса в традиционната медицина е напълно игнорирано.

Той е третиран като всички останали опасни наркотици, разпространението му става обект на стриктен контрол и ограничения почти навсякъде по света.

Какво всъщност съдържа марихуаната?

В състава на конопеното растение се съдържат т. нар. "канабиноиди" - химикали, подобни на тези, които се произвеждат от човешкото тяло. Мрежата от рецептори в тялото и мозъка реагира при досег с тези вещества и регулира много от процесите, които се случват в организма - болката, настроението, апетита, стреса, съня и паметта.

До този момент в структурата на канабиса са открити 144 такива канабиноида. Свойствата на повечето от тях обаче не са проучени подробно и учените постоянно откриват нови подробности за тях.

Със сигурност най-известният е тетрахидроканабинолът, който всъщност позволява на хората да се "напушват". Канабидиолът пък няма подобни функции и се използва все по-често като хранителна добавка.

Международните фармацевтични конвенции ограничават значително проучванията, базирани на канабиса, но с времето негативните представи за него започват да се променят, включително и в медицинската наука.

През последните години бяха проведени много клинични тестове, които показват категорично, че марихуаната може да облекчава симптомите в редица случаи - мускулни болки, склероза, гадене, предизвикано от химиотерапия, епилепсия и др.

Може ли канабисът да бъде опасен?

Въпреки че "джойнтът" е обект на глобална забрана от средата на миналия век, той е най-широко произвежданото и употребявано наркотично вещество. Канабисът на практика се отглежда в почти всяка държава по света и се употребява от над 200 милиона души, по данни на ООН.

И въпреки че при употребата му е почти невъзможно да се стигне до свръхдоза и няма доказани негативни физиологични ефекти върху човешкото здраве, канабисът може да доведе до пристрастяване. А лекарите предупреждават, че при дългогодишна редовна употреба може да стигне и до сериозни психични разстройства.

Как гледат големите корпорации на легалната марихуана?Големите корпорации се борят за дял от световния пазар на канабис, оценяван на 150 млрд. долара, опитвайки се да диверсифицират гамата от продукти, които предлагат

Защо все повече държави легализират марихуаната?

До този момент над 30 държави по света са узаконили употребата на канабис за медицински цели. В Южна и Северна Америка този процес в повечето случай е последван и от легализацията за масова употреба и развлечение.

А аргументите в полза на легализацията не са малко. На първо място, тя позволява на правителствата да изработят механизми за регулация, с които да контролират разпространението на марихуаната.

Освен това, третирайки употребата на марихуана като криминално деяние, държавата е натоварена с огромни разходи за контрол, съдебни процедури и превенция, имайки предвид огромния брой на "потребителите".

Излизайки от нелегалност, тази индустрия е способна да генерира значителни приходи от данъци и акцизи, пише още изданието.

Но най-силният аргумент в подкрепа на узаконяването е фактът, че марихуаната наистина облекчава симптомите на някои от тежкоболните пациенти. Тази информация в много случаи е достатъчна, за да наклони везните на общественото мнение в полза на поддръжниците на "зеленото растение".

В САЩ 33 щата до този момент са разрешили употребата на канабис за медицински цели, а 11 - и за развлекателни. Очаква се до 2024 г. медицинското приложение да е напълно законно в цялата страна, а в половината щати "джойнът" да може да се използва и за лични нужди.

В Латинска Америка Аржентина, Колумбия, Мексико, Чили, Перу, Ямайка и Уругвай вече легализираха медицинската марихуана.

В много държави лекарствата, базирани на канабиса, вече се плащат и от държавните здравноосигурителни институти. В Германия, например, над 16 000 пациенти получават подобни медикаменти, най-често за лечение на хронични болки или спазми.

Само през 2017 г. в една от водещите здравноосигурителни германски компании са одобрени две трети от заявките за подобни лекарства и са похарчени близо 2.5 млрд. евро.

По-рано тази година Европейският парламент прие резолюция за подобряване на достъпа до медицинска марихуана. Дори и Световната здравна организация настоява марихуаната да бъде третирана по-либерално, когато става въпрос за медицинското ѝ приложение.

То започва да се приема дори и в държави, които се славят с безкомпромисното си отношение към наркотиците, като Южна Корея, Тайланд и Зимбабве.

Пушили ли са марихуана хората в древността?Марихуната в миналото не се е пушила както в наши дни

Какво предстои?

Отношението към марихуаната постепенно започва да се променя в световен мащаб. Но ръководителите на много от големите държави все още са непреклонни и отказват да променят възгледите си (Русия и Китай, например). А липсата на глобален консенсус е пречка пред изработването на нови международни конвенции.

Критиците на лигализацията посочват, че узаконяването на употребата на марихуана за медицински цели може и да има смисъл, но контролът върху разпространението ѝ е слаб, а "медицинските" аргументи се фалшифицират и се използват за придобиване на наркотици за лична употреба. Но дори да е така, в момента изглежда, че противниците на либерализацията "плуват срещу течението".

Очаква се скоро канабисът да бъде напълно легализиран в Мексико. Люксембург пък вероятно ще бъде първата държава от Европейския съюз, която ще направи тази стъпка. В Нова Зеландия се подготвя референдум по въпроса.

Медицинското приложение на "индийския коноп" вероятно ще продължи да еволюира през следващите години, тъй като в момента то е силно затруднено, дори и в държавите, където формално е напълно легализирано.

Все още много от лекарствата, базирани на тетрахидроканабинола, не са преминали необходимите задължителни тестове, а пациентите не могат да си ги набавят винаги, когато пожелаят.

Иронията е, че чак когато канабисът бъде напълно легализиран, включително и за развлекателни нужди, ще може да се види пълната картина и да се изяснят всички ползи и потенциални рискове от неговата употреба, пише The Economist.

* Тетрахидроканабинол - основното психоактивно вещество в канабиса