По-бедните страни са най-слабо подготвени за блокада при пандемия
Страните по света се опитват да ограничат разпространението на заразата от новия коронавирус, но тази задача е най-трудна в развиващите се държавите.
От Югоизточна Азия до Южна Америка, правителствата се опитват да наложат строги мерки за карантина, подобно на Китай. Те обаче не разполагат с ресурсите и технологичните мерки за масово тестване, използвани от по-богатите страни като Сингапур и Южна Корея, които отчетоха по-големи успехи по отношение на това да помогнат на бизнеса да продължи да работи и да не блокират ежедневието на хората.
“Тези страни са изправени пред доста мрачни обстоятелства,” казва пред Bloomberg Барбара МакПейк, директор на Института по световно здраве към Университета на Мелбърн. “Тяхната способност за поставяне под блокада и изолиране на населението е по-ограничена в сравнение с развитите страни.”
Виетнам, която има 222 потвърдени случая, в сряда се присъедини към нарастващия списък от азиатски правителства, които инструктираха гражданите си да останат у дома, като периодът на изолация там се очаква да продължи до 15 април. Индия и Филипините, които имат по над 2 000 потвърдени случая, също обявиха карантина.
Блокираните мигранти
Тези агресивни мерки имат и своите негативни последици. В Индия, най-голямата блокада на хора в света, остави десетки хиляди служители, останали без работа, в градове далеч от родните им места. След като правителството на Кения наложи вечерен час, се е наложило полицията да използва сълзотворен газ и да прилага насилие срещу хора, които се опитват да се приберат вкъщи, според Human Rights Watch. В най-големия град в Еквадор пък армията патрулира по улиците.
Дори и частичните ограничения, както в Индонезия, оказват ефект като доходите на много хора намаляват, а страната се готви за по-строги мерки.
Вирусът определено постави под сериозен натиск и по-богатите нации, в това число и САЩ и Италия. Много развиващи се страни обаче са по-уязвими, заради по-слабия контрол над техния граждани и липсата на финансиране за ефективни мерки за ограничаване. Малко са страните, които разполагат с милиардите долари стимули необходими за гарантирането на икономическа и социална стабилност.
Липсата на средства
Западноафриканската държава Бенин, в която има потвърдени 13 случая, не може да наложи на хората да стоят по домовете си, защото тя не разполага със средствата на богатите страни, заяви президентът Патрис Талон. Ако Бенин „предприеме мерки, които ще доведат то глад, те бързо ще бъдат оспорени и нарушени”, каза още той.
Ограниченията оказват натиск и върху по-малките икономики със затварянето на заводите. Много от тях са принудени да използват финансови ресурси, за да подсилят системите си на здравеопазване или пък прибягват до международни кредитори. Натискът върху бюджета се засилва в Индия, след като премиерът Нарендра Моди наложи триседмична карантина 1.3 млрд. души. Вчера Индонезия занижи прогнозата си за ръста на икономиката за тази година от 5.3% на 2.3%.
Натискът върху здравните системи
В Африка усилията за установяване на контрол над ситуацията са затруднени от слабите системи на здравеопазване, където ХИВ, туберкулоза и малария убиват стотици хиляди хора всяка година.
По-младо население
В по-слабо развитите страни има и някои предимства. Италия и други европейски държави имат едни от най-ниските нива на раждаемост и по-голям брой възрастни граждани, докато по-възрастните хора съставляват по-малък процент от населението в развиващия се свят. Тъй като Covid-19 има значително по-голяма смъртност сред по-възрастните пациенти, това би могло да помогне на развиващите се страни да се справят с кризата.
Въпреки това много от тези по-бедни държави имат неадекватни системи на здравеопазване по отношение на заболелите, според Чарли Робъртсън старши икономист в Renaissance Capital.
“От демографска гледна точка те са 7 пъти по-неуязвими по отношения на смъртността в сравнение с Италия, но техните системи на здравеопазване може и да са 7 пъти по-неефективни,” се казва негов доклад от 26 март.