Икономическата среда остава трудна за прогнозиране и се променя много бързо. Вече започват да се появяват първите данни за първата половина на годината, а от общата картина, която се очертава, се вижда, че България остана в "периферията" на пандемията от коронавируса.

Това коментира главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов по време на 11-ото издание на финансовия форум Шумът на парите.

По думите му, в резултат на това, мерките за социално дистанциране, които бяха предприети в страната, бяха по-малко строги, отколкото в другите държави.

"Това донякъде е добра новина за икономиката, защото очевидно вредата от тези мерки ще бъде по-малка от тази в някои други страни. Очакваме ситуацията да започне да се стабилизира в следващите месеци и по-късно през втората половина на годината.

Когато този процес на стабилизиране приключи, вероятно ще се окаже, че някои сектори вече са по-малки и че нуждите на клиентите им са различни", коментира Кристофор Павлов.

Според него сред най-тежко засегнатите сектори са туризмът, както и всички останали, свързани с пътуванията. Те заемат значителен дял от икономиката на много държави, особено тези, разположени в южната част на Европа.

"Всички сектори, които изискват по-активна човешка комуникация, също бяха засегнати в голяма степен. По-слабо засегнати като че ли остават секторите, ориентирани към вътрешното търсене. Това се дължи именно на факта, че у нас то изглежда не беше чак толкова силно ударено", смята главният икономист на Уникредит Булбанк.

"В последните месеци изявленията на главните изпълнителни директори много си приличат. Всички говорят за дигитализация, за това, че трябва да разглеждаме кризата като възможност, да променим част от недостатъците на досегашните бизнес модели.

Но кризите са преди всичко един период, през който обществата преминават през много болка и в крайна сметка - фокусът трябва да бъде върху това какво правят правителствата, за да смекчат ефекта от тези кризи и какви мерки предприемат, за да се компенсира загубата на доход, предизвикана от мерките за социално дистанциране. Това са по-скоро темите, които все още интересуват икономистите. Но въпреки това има известна истина в мантрата, че всяка криза създава и възможности", допълни Павлов.

На въпрос дали България ще може да се възползва от разместванията в глобалните вериги на доставка, той заяви, че напоследък за това се говори много.

"Скъсяването на веригите за доставка и намаляването на зависимостта от един доставчик звучи добре за ушите на икономистите. Но за да може България да спечели от тези процеси, е необходимо правителството да има активна политика към тях, да наблюдава какво се случва на пазарите, къде възникват възможности за големи инвестиции и как България да се позиционира по най-добрия начин, за да ги привлече", смята още икономистът.

Той обаче напомни, че това е лесно да се каже и много трудно да се направи.

"Със сигурност е област, в която имаме доста несвършена работа. Тя ще е необходима, за да може страната ни да се позиционира по-успешно на картата на новите чуждестранни инвестиции", каза още Кристофор Павлов.

Той даде за пример последните четири големи производства на автомобилни батерии, от които три са изградени в Унгария.

"Не виждам защо едно от тях не се оказа в България. С това искам да илюстрирам, че трябва да има по-активен подход по отношение на привличането на капитали", заяви Павлов.

Според него трябва да се направи много ясно разграничение между това, което се случва в големите развити икономики, като САЩ, от една страна, и България, от друга. "Обикновено рецесиите са предизвикани от липсата на умереност в периодите на икономически растеж. В САЩ този период беше рекордно дълъг, продължи близо 11 години. Там се натрупаха доста предпоставки за нова криза, прогнозите бяха доста негативни още преди да се разрази пандемията. 90% от икономистите смятаха, че през следващите 18 месеца ще има рецесия в Съединените щати", припомни Павлов. По думите му в България процесът на икономически растеж е продължил много по-кратко, само около 4-5 години и трудно може да се твърди, че през този период частният или публичният сектор са "прекалили" с нещо или че е липсвала умереност в мащаби, които да създадат предпоставки за такава криза. "Нещата при нас, според мен, са много по-различни. Това, което ни обединява обаче, е, че кризата е предизвикана от външни фактори и събития, които не бяха очаквани. Ситуацията е различна от тази през 2009 г. Тогава до голяма степен можехме да виним себе си за това, което се случи.

А този въпрос за вината е важен, защото той предопределя как ще протече дискусията за коригиращите мерки. В ситуация, в която вината за случващото се днес не може да бъде хвърлена върху никого, най-добрият подход изглежда компенсирането на загубата на доход, за всички участници в икономиката", смята Павлов. Според него ключовата неизвестна засега е скоростта, с която се възстановява външното търсене. "За съжаление, поне засега, нямаме особено големи причини за оптимизъм, особено ако се вгледаме в географската структура на българския износ. Там са с важна позиция държави, като Италия, Турция - държави, които преминават през значителни трудности. За нас ще бъде от изключителна важност планът на Европейската комисия за възстановяване да проработи и то бързо", смята главният икономист на Уникредит Булбанк.