Връща ли се Великобритания към кризисните времена от 70-те години?
Плановете за икономика с високи заплати и скоростен растеж са разбити на пух и п рах, докато британският министър-председател от партията на консерваторите се бори да отговори на кризата с нарастващите разходите за живот, усложнена от ескалацията на недоволството сред работниците. Ситуацията може да изглежда сходна с настоящата, но всъщност действието се развива през декември 1973 година, пише Ройтерс, цитирайки разсекретени правителствени документи.
Тогава министърът на финансите лично предупреждава кабинета на Едуард Хийт, че страната е изправена пред най-тежката си икономическа криза след Втората световна война. Документите хвърлят светлина върху дебата сред членовете на правителството по време на кризата от началото на 70-те години, която прилича на тази, пред която е изправен и кабинетът на сегашния премиер Борис Джонсън.
Както и преди почти 50 години, Великобритания днес е изправена пред двуцифрена инфлация, водена от рязко нарастващите разходи за енергия, които удрят най-уязвимите домакинства. Инфлацията на потребителските цени във Великобритания скочи до 10.1% през юли, което е най-високото ѝ ниво от февруари 1982 г. насам.
За разлика от тогава, Джонсън в момента заема позицията на временно изпълняващ премиерските функции, след като беше принуден да напусне властта заради поредица от скандали. В момента се води и борба за това кой ще бъде неговият наследник начело на Консервативната партия.
Засега Великобритания все още не е изпаднала в обща икономическа криза, както през 1973 година. Тогава се стига до въвеждане на режим на тока, който, в крайна сметка, води и до край на кабинета на Хийт.
Засега изглежда малко вероятно Обединеното кралство да се сблъска с толкова продължителни прекъсвания на електрозахранването, но въпреки това безпокойството относно способността на британската икономика да устои на социалните и икономически сътресения постепенно нараства.
„Има потенциални паралели между Великобритания днес и Великобритания през 1973 г.“, казва политическият анализатор Питър Келнър, който през 70-те години работи като журналист в Sunday Times. Той цитира комбинация от вътрешни и глобални фактори, които са довели до по-висока инфлация и през двата периода.
Историкът Алвин Търнър е съгласен, че има прилики, но също така очертава и някои ключови разлики, включително и произхода на управляващите политици.
Възгледите на Едуарт Хийт и неговият опонент от Лейбъристката партия Харолд Уилсън се формират по време на Втората световна война и масовата безработица. Те им дават историческа перспектива за генезиса на кризите, въпреки че им се налага да се борят с нови заплахи за британската икономика.
"Мисля, че проблемът сега е липсата на знания. Нямаме никой в политиката, който да си спомня какъв беше основният проблем с инфлацията Със сигурност не и на поста", казва Търнър.
Джонсън е отпусна милиарди лири за подпомагане на домакинствата на фона на растящите сметки за енергия, но въпреки че цените продължават да се покачват, той казва, че всички бъдещи решения трябва да бъдат взети от неговия наследник, който се очаква да бъде обявен на 5 септември.
Инфлацията на потребителските цени през 1975 г. достига връх от 24,5% и едва през 90-те години спада устойчиво до ниски едноцифрени стойности.
Централната банка на Англия очаква инфлацията да надхвърли 13% през октомври тази година, което би било най-високото ниво от 42 години насам. Според институцията, ще бъдат необходими поне още две години, за да се върне инфлацията близо до целевото си ниво от 2%.
Според Алвин Търнър, произтичащият от това спад в стандарта на живот, който се наблюдава сега, наистина напомня на ситуацията от 70-те години на миналия век.
„В един момент хората започват да губят търпението си“, коментира историкът пред Ройтерс.
Въпросът за Европа представлява друга разлика със средата на 70-те години. Докато Хийт възлага надежди за икономически ренесанс на членството в Европейската икономическа общност, водещата политика на Джонсън беше напускането на Европейския съюз.
Официалните данни обаче показват, че Брекзит все още не е довел до обещания тласък в търговията и инвестициите, а скъсването с общите правила на ЕС тепърва започва в много сектори на икономиката.
Архивите от декември 1973 г. показват как ескалиращата енергийна криза, причинена от обявявеното петролно ембарго от Организацията на арабските страни износителки на петрол, принуждава правителството на Хийт да обмисли някои от екстремните си предложения.
Едно от тях е ограничаването на използването на електрическо отопление във всяко домакинство до една стая. Лидерът на Камарата на общините Джим Приор по това време каза, че това би било "сурова и на практика неприложима мярка"
В началото на 1974 г. спирането на въгледобива налага тридневна работна седмица в цялата икономика.
Документите на кабинета показват, че Хийт е обмислял и премахване на държавните помощи за семействата на стачкуващите работници, което дори и неговите съпартийци са оценили като изключително спорна стъпка.
В крайна сметка Хийт обявява драстични съкращения на инвестициите в публичния сектор, но правителството му не издържа достатъчно дълго, за да изпълни плановете си.
Премиерът на консерваторите през 70-те години, подобно на Борис Джонсън днес, е имал стремеж да превключи британската икономика "на по-висока предавка".
През 1972 г. неговото правителство обяви бюджет за удвояване на темпа на икономически растеж, което подклажда инфлацията. Днешният фаворит в лидерската надпревара - досегашният министър на външнине работи Лиз Тръс, беше обвинена от конкурентния кандидат Риши Сунак, че е допуснала подобна грешка с обещанието си да намали данъците.
Докато Тръс обещава светло бъдеще и отхвърля негативните икономически прогнози като „упадъчни приказки“, централната банка на Англия този месец предупреди за предстояща дълга рецесия.
Сунак призова за намаляване на данъците само след като инфлацията бъде овладяна и обеща да харчи повече, за да изпълни "моралната отговорност" да помогне на уязвимите граждани.
В крайна сметка Хийт плаща цената за справянето си с икономиката и отношенията с работниците.
След като обявява предсрочни избори през февруари 1974 г., той губи с малко от опозиционната Лейбъристка партия. Очаква се Тръс или Сунак да се изправят пред избирателите през 2024 г., като проучванията показват, че консерваторите отново изостават от лейбъристите.