Космическият телескоп „Хъбъл“ продължава да предоставя впечатляващи снимки на Вселената, въпреки че вече има сериозна конкуренция в лицето на „Джеймс Уеб“. НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА) публикуваха снимка от "Хъбъл", означена като Arp-Madore 417-391, която показва странен сблъсък на галактики, намиращи се на около 670 милиона светлинни години. Гравитационното им придърпване е създало странна пръстеновидна форма, в която двете галактични ядра са сравнително близо, а звездните "шлейфове" образуват кръг.

Телескопът е забелязал сливането с помощта на своята Advanced Camera for Surveys, която вече е помагала за откриването на непознати галактики и дори тъмна материя. Изследователите използват „Хъбъл“, за да съставят стратегия за последващи наблюдения с много по-новия телескоп „Джеймс Уеб“. В момента понякога двата телескопа се използва в тандем за изследване на космически обекти.

Възможно е това да е едно от последните открития на „Хъбъл“. През последните години телескопът претърпя редица системни повреди и се очаква да падне на Земята до 2030 г. Макар че НАСА и SpaceX обмислят да увеличат орбитата на Хъбъл, за да го запазят активен, този удължен живот не е гарантиран.

Целият познат Космос вече е на няколко клика разстояниеАстрономи от университета „Джон Хопкинс“ създадоха достъпна за всеки карта на Вселената

„Джеймс Уеб“ доказва, че е достоен заместник

Но най-мощният космически телескоп на НАСА вече доказва, че е достоен заместник на „Хъбъл“, след като през седмицата стана ясни, че е определил молекулярния и химическия профил на атмосферата на далечна екзопланета - поредна демонстрация на способността му да разкрива тайните на космоса.

Телескопът "Джеймс Уеб" изумява космическите наблюдатели от изстрелването си по-рано тази година, като мощните му инфрачервени възможности дават на учените прозорец към дълбокия Космос, който преди това беше невидим за тях.

Една от възможностите на инфрачервените му сензори е да открива "химическите отпечатъци" на далечни светове.



Сега, за първи път НАСА обяви, че е натрупала пълни данни за атомите, молекулите, признаците на активна химия и дори облаците на планета с размерите на Сатурн, която обикаля около звезда, отдалечена на 700 светлинни години.

Учените, които са автори на откритието, твърдят, че тези констатации са добро предзнаменование за бъдещи изследвания на атмосферите на планети, обикалящи около други звезди, включително такива, които биха могли да бъдат подходящи за живот.