Технологичният свят е пълен с умни хора, които изграждат, управляват и инвестират в успешни компании, създаващи огромно количество иновации. Но скорошната вълна от провали и обрати в индустрията показа едно нещо: много от нейните лидери не са толкова умни, колкото си мислят, че са, пише Wall Street Journal.

Масови уволнения протекоха в най-големите технологични компании, сред които Amazon, Meta, Stripe и естествено – в новата придобивка на екстравагантния милиардер Илон Мъск – Twitter. В гигантите Amazon и Meta освободените от работа наброяват съответно около 10,000 и 11,000, като уволненията се равняват на 3% от работещите в корпоративния сектор на Amazon и цели 13% от цялата работна ръка в Meta. В Stripe, макар и броят на уволненията да не е толкова внушаващ – около 1000 души, това число представлява значителните 14% от цялата работна сила на компанията. Twitter фиаското, организирано от Илон Мъск, освен масови съкращения, предизвика и огромни разногласия и дебати в социалната мрежа.

Всички компании оправдават големите съкращения с предизвикателния икономически климат. ‘‘Основа на всяко от посочените събития всъщност е грешната човешка преценка‘‘, пише Кристофър Мимс за WSJ, според когото силициевата долина отдавна оперира върху мита, че нейната алхимия от електроника, код и ранни инвестиции, може да се противопостави на гравитационните закони на бизнеса, които важат за простосмъртните.

Този мит включва и убеждението, че технологичната индустрия е пълно само с компетентни гении, неспособни да вземат грешно решение.

Сред основните примери за края на тази илюзия е грешната преценка на Марк Зъкърбърг, че ‘‘светът няма да се промени след премахването на противоепидемичните мерки“, накарала инвеститорите да оценят Meta Platforms на повече от 1 трилион долара през септември 2021 г.

Когато преди няколко седмици предприе съкращения на повече от 11 хил. души, той призна във вътрешно съобщение до служителите на Meta, че онлайн търговията се е върнала към тенденциите отпреди пандемията, а макроикономическите негативни ефекти, повишената конкуренция и отслабналия рекламен пазар са довели до спад на приходите с повече от очакваното.


Meta съкращава 11 хиляди служители, Марк Зъкърбърг се разкайваИзпълнителният директор на Meta Марк Зъкърбърг обяви, че освобождава 13% от работната сила на компанията
Пример за некомпетентност можем да открием в целия хаос около придобиването на Twitter от най-поляризиращата фигура в модерната предприемаческа история – Илон Мъск. Освен че покупката на Twitter коства работните позиции на 3700 души, притежателят на Tesla и SpaceX, направи и други противоречиви решения, които не бяха особено добре приети от потребителите на социалната мрежа. Например промяната в начина, по който работи ‘‘верификационния знак’’, обозначаващ автентичните профили, както на многото знаменитости, обитаващи Twitter, така и на журналистите, за които верификационния бадж е важен символ, отделящ профилите им от тези на нелегитимните представители на журналистическата професия.

От безплатен и придобиван само при условията за възможност на потребителя да представи реални идентификационни данни и да има някаква извънвсекидневна роля в и извън Twitter, въпросната верификационна значка се превърна в продукт, който може да бъде купен от всеки, чрез абонаментен план за 8 долара месечно.

Диктатор по учебник. Как виждат Мъск служители и потребители на TwitterДосегашното поведение на Илон Мъск в Twitter е свързано с
Twitter все пак наскоро спря програмата за верификация и удостоверяване на профили със синя отметка, тъй като броят на фалшивите профили в социалната мрежа се e увеличил рязко.

Миналата седмица Мъск обаче обяви, че предварителната версия на услугата Blue Verified ще стартира на 2 декември, петък.

Twitter ще маркира профилите на физически лица и на организации с различни цветове, съобщи Мъск. "Златна верификация за компании, сива за правителства и синя за физически лица (независимо дали са известни личности или не са). Това е болезнено, но необходимо решение", отбеляза Мъск в публикацията си в социалната мрежа.

Всички верифицирани профили "ще бъдат проверени ръчно, преди да бъдат обозначени със знак за верификация", допълни Мъск.

Мъск защитава това свое решение, уповавайки се на целта си да направи социалната платформа по-малко финансово зависима от рекламодатели, докато новините за оттеглянето компаиите от платформата се увеличават.

Илон Мъск обеща Милиардерът обяви решението си, след като проведе анкета в своя профил
Милиардерът също така политизира цялата ситуация, обявявайки се за ‘‘пазител на свободното слово‘‘. Той премахна забраната на Twitter акаунта на бившия американски президент Доналд Тръмп и обяви, че ще даде "амнистия" на други блокирани потребители. И двете решения той взе след проведени анкети в Twitter, използвайки израза „Глас народен - глас Божи".

Една по-неконвенционална страна на технологичния свят – криптовалутите – претърпя истински срив, след като една от най-големите компании за обмен на криптовалути – FTX, оценена на стойност 32 милиарда долара, обяви фалит.

‘‘Сривът на FTX разтърси и без това нестабилния криптопазар, който загуби милиарди, падайки под 1 трилион. Последиците от бързото падание на FTX, вероятно значително ще повлияят бъдещето на криптовалутите, като дори могат да повлекат надолу и други по-обширни пазари.‘‘ – пише Нейтън Рейф за Investopedia.

Причината за внезапния срив на компанията може отново да бъде преписана на илюзорния имидж на безгрешните технологични лидери. „Никога в кариерата си не съм виждал такъв пълен крах на корпоративния контрол“, каза новият изпълнителен директор на FTX, ветеран в преструктурирането, който пое кормилото след обявения от компанията фалит.


FTX - невиждана бъркотия и пълна липса на вътрешен контролСедмица след като получи достъп до документацията експертът Джон Дж. Рей III не вярва на очите си
Взети заедно, всички грешки сериозно подкопават идеята за изключителна компетентност, която тези компании и техните лидери демонстрираха през годините.

Очевиден израз на промяната в нагласите към тях е, че те общо са загубили повече от 2 трилиона долара от стойността си на фондовия пазар, отбелязва Кристофър Мимс за WSJ.

В крайна сметка икономическите условия наистина стимулираха лошите преценки на технологичните лидери, допълва авторът. Годините на ниски лихвени проценти и стимули от страна на централните банки означаваха, че имаше толкова много евтини пари наоколо, че бързото им наливане в стартъпите придобиваше определен смисъл. Беше толкова лесно да се печелят пари, като се инвестира в по-късните кръгове на финансиране за бързо развиващи се стартъпи през 2021 г., че обемът на венчър кепитъл сделките скочи, а с това и привидната възвръщаемост от тях.

По същество инвеститорите се озоваха в климат, в който можеха да инвестират почти безпрецедентни суми и бързо да излязат от тези инвестиции на почти безпрецедентни множители.

За първи път Силициевата долина формира под 20% от стартъп сделките в САЩВлиянието на технологичния център върху стартиращите фирми и рисковия капитал намалява, тъй като стартъпите вече се появяват на все повече места в САЩ.
Осъзнаването, че някои технологичните гиганти не са всемогъщи по начина, по който много хора ги възприемаха, трябва да промени и възприятието за тях от политиците и регулаторите, пише още авторът и добавя в заключение:

‘‘В края на краищата, хората пострадали от този мит, не са професионалните инвеститори, нито лидерите на компании, с техните макар и намалели, но все пак непонятни нива на богатство. Най-потърпевши от тази илюзия са средният инвеститор, пенсионерът с разрушено инвеститорско портфолио и десетките хиляди уволнени работници. С други думи, най-потърпевшите са повечето от нас.‘‘