Най-лошата година в историята за еврото – така повечето учени определят 2022 г. В началото на годината обменният курс EUR/USD беше 1,137 долара, но проби паритета през юли за първи път от 20 години, отбелязвайки 20-годишно дъно. Европейската валута достигна най-ниската си стойност от 0,960 долара от началото на годината на 27 септември, след спирането за неопределено време на газопровода Северен поток- 1. След намесата на Европейската централна банка, която повиши лихвените нива със 75 базисни пункта на 27 октомври, еврото се възстанови над паритета и курсът EUR/USD достигна 1,07 долара в края на годината.

В статия за VoxEU двама икономисти от Лондонско училище по икономика и политически науки – Итън Илзецки и Суряанш Джайн, идентифицират три ключови фактора, които причиниха обезценяването на еврото през 2022 г.:

Силната зависимост на Европа от руската енергия и свързаното с нея икономическо забавяне, предизвикано от нахлуването в Украйна.

Разликата в паричната политика между Федералния резерв и Европейската централна банка.

Ролята на щатския долар като „сигурно убежище“ по време на финансова и политическа несигурност.

Инвазията на Русия в Украйна

значително отслаби глобалната икономика чрез смущения в търговията и шокове в цените на храните и горивата, но тези ефекти се усещат по-силно в Европа в сравнение с останалия свят. В своята икономическа прогноза от есента на 2022 г. Европейската комисия предупреди, че повечето държави-членки на ЕС ще изпаднат в рецесия през последното тримесечие на годината поради висока инфлация, слаби темпове на растеж и повишена несигурност.

Газовите връзки на Москва с Европа сега са под руините на войнатаПрецизно създаваните в продължение на десетилетия търговски връзки на Москва с Европа, като основен източник на приходи за Кремъл, едва ли ще се възстановят от опустошенията на военния конфликт

Прекалената зависимост на големи европейски икономики, като Германия и Италия, от руския газ също доведе до значително по-висока инфлация в Европа, предизвикана от енергията, отколкото други икономики, например САЩ. Инфлацията в Европа достигна 10,6% през октомври в сравнение с 7,2% в САЩ.

Освен това инвазията в Украйна и свързаното с това увеличение на цените на енергията значително увеличи несигурността в еврозоната, което се отрази отрицателно на БВП и вътрешното търсене в еврозоната, според икономистите на ЕЦБ Алина Бобасу и Роберто де Сантис. Тъй като енергийната криза доведе условията на търговия на ЕС до най-ниското им историческо ниво, обезценяването на еврото спрямо долара беше неизбежна последица от инвазията в Украйна. Някои икономисти твърдят, че

забавянето на китайската икономика

е засегнало значително повече Европа, отколкото САЩ, и това е причината за слабото евро. Според испанския икономист Даниел Лакале забавянето на китайската икономика е оказало натиск за намаляване на търговския излишък на еврозоната и следователно еврото вече не може да поддържа силата си спрямо долара.

Друг двигател на обезценяването на еврото е сравнително пасивният подход, възприет от ЕЦБ за справяне с инфлацията в сравнение с Фед. Американската централна банка възприе по-яростна позиция спрямо нарастващата инфлация, изпращайки ясни сигнали през юни 2021 г., че ще увеличи лихвените проценти, за да овладее темпа на нарастването ѝ. Фед увеличи лихвените проценти през март 2022 г., което беше последвано от допълнителни, по-бързи повишения. За разлика от това, ЕЦБ защитаваше разхлабената си парична политика до юли 2022 г., когато увеличи лихвените проценти за първи път. Тази „по-плитка“ пътека, възприета от ЕЦБ, доведе до разширяване на разликите в лихвените проценти между двете икономики, което кара инвеститорите да се преориентират от европейски към американски активи. В резултат на това след първото съобщение на Фед през юни 2021 г., че може да повиши лихвите, доларът поскъпна с приблизително 20% спрямо еврото. Ерик Лийпър (професор по икономика в Университета на Вирджиния) и Дейвид Бекуърт (старши научен сътрудник в Mercatus Center към университета Джордж Мейсън и бивш икономист от Министерството на финансите на САЩ) предполагат, че меката позиция на ЕЦБ е повлияна от високите нива на дълга на някои икономики от еврозоната.

Китайският дракон срещу американския орел – може ли юанът да замени долараВъпреки икономическата и политическата си мощ, страната не доминира глобалния поток от фиатна валута. Сега се стреми да промени това

Още една причина за по-слабото евро е схващането, че

щатският долар е сигурен актив

особено по време на криза. Американските активи, особено съкровищните облигации, обикновено се разглеждат като „сигурно убежище“. Следователно те са предпочитани от инвеститорите по време на турбулентност и несигурност. Това обикновено води до увеличаване на търсенето на тези активи по време на кризи, оказвайки възходящ натиск върху долара.

Когато войната в Украйна започна, станахме свидетели на подобна тенденция, като щатският долар се засили за три поредни сесии след руската инвазия. Константин Егоров (Лондонско училище по икономика и политически науки) и Дмитрий Мухин (Ново икономическо училище) твърдят, че като емитент на „доминиращата“ глобална валута, САЩ са по-изолирани от чуждестранни странични ефекти. Поради това могат да извлекат ползи от международните пазари на стоки и активи, възползвайки се от международния си статус.

Слабата валута може да бъде желан страничен ефект, ако нейната слабост е причинена от развитието на реалната икономика. Торстен Бек (директор на Училището по банкиране и финанси във Флоренция и професор по финансова стабилност в Европейския университетски институт) установява, че по време на обезценяване на обменния курс големите банки с висока нетна експозиция на активи в чуждестранна валута увеличават кредитирането на фирми с интензивен износ и малки банки. А регионите с такива малки банки отбелязват по-висок ръст на производството. Конвенционалната икономическа теория също диктува, че по-слабата валута стимулира износа.

Някои икономисти твърдят, че слабото евро е неефективен стабилизиращ фактор в тази криза. Със смущения във веригата на доставки и задаващи се на заден план санкции, европейските предприятия не успяха да се възползват от своята ценова конкурентоспособност и да спечелят от по-ниския реален ефективен обменен курс. С поскъпването на вноса, слабото евро значително изостря инфлационния натиск в икономиката, усложнявайки още повече сериозния проблем.

Има разногласия за политиката на ЕЦБ - дали трябва да предприеме стъпки за насърчаване на еврото и дали е желателна международна координация. Някои икономисти установяват, че поради ефектите от глобализацията прехвърлянето на обменния курс (ERPT) към инфлацията е намаляло в ЕС до около 0,3%, в сравнение с 0,8% през 1999 г. Но такава намеса на валутния пазар от страна на ЕЦБ отива „твърде далеч“. От друга страна, почти половината от всички трансгранични заеми и международни дългови ценни книжа са деноминирани в щатски долари. Икономистите твърдят, че ако се позволи на валути като еврото да отслабнат спрямо долара, това може да направи изплащането на дълга изключително трудно за частния сектор, увеличавайки риска от дългови затруднения. Според Итън Илзецки обаче икономиките с високи доходи от ЕС са много по-защитени срещу този вид риск и че един силен долар може действително да подобри балансите на някои институции.

В проучване на Центъра за макроикономика (CfM) и Центъра за изследване на икономическата политика (CEPR) за слабостта на еврото през 2022 г. и дали е политическата реакция трябва да продължи 56% от анкетираните смятат, че разликите в паричната политика са основната причина за слабостта на еврото през 2022 г. Близо 30% отдават стойността на еврото на развитието в реалната икономика. Групата беше почти единодушна (80%), че ЕЦБ не трябваше да реагира на девалвацията на еврото. Повечето участници цитират различията в паричната политика между еврозоната и САЩ като основната причина за спада на еврото миналата година.

Почти една трета считат, че реални фактори са отговорни за спада на еврото през 2022 г. Няколко участници в анкетата посочват руско-украинската война като водеща причина за обезценяването. Омар Ликандро (Университет на Нотингам) и Еви Паппа (Европейски университетски институт) твърдят, че „голямата енергийна зависимост“ на Европа от Русия – особено от „вноса на руски изкопаеми горива“ – е допринесла значително за спада на еврото.Джумана Салехийн (Vanguard Asset Management) дава друго обяснение – тя твърди, че разликите в очакванията за растеж между САЩ и еврозоната стоят зад обезценяването. Салехийн смята, че на фона на опасенията за „липсата на газ [поради инвазията в Украйна], ще постави европейската индустрия на колене“, докато САЩ са преживели „шок от положителни търговски условия“, което ги е направило „по-богати“. Заедно със „силното възстановяване след Covid“ и „разликите в паричната политика“, засили очакванията на инвеститорите в САЩ да „растат много по-бързо“ от еврозоната, което доведе до по-силен долар.

Лукаш Рейчъл (University College London) също споделя мнението, че САЩ са се възползвали от „положителния шок на търговските условия“. Освен това той заявява, че „европейските икономики са се справили с енергийните смущения по-добре от очакваното“ и следователно „финансовите фактори“ може да са изиграли ключова роля за спада на еврото.

Руската икономика е в дългосрочен упадък, но има на какво още да разчита Путин усвоява наследството на страната, но все още разполага със значителни ресурси под формата на суровини, бизнес и население

Пол де Грауве (London School of Economics) предлага алтернативен поглед върху ситуацията, като предупреждава, че икономистите просто „не са знаели“ защо курсът евро/долар се е променил през 2022 г. Той предупреждава да не се измислят истории, за да се оправдае спадът на еврото – „много икономисти измислят истории, които изглеждат правдоподобни”, обобщава де Грауве.

Повечето анкетирани икономисти смятат, че фокусът на ЕЦБ трябва да бъде върху насочването на инфлацията, а не върху колебанията на обменния курс. Тази гледна точка е обобщена от Андреа Фереро (Оксфордския университет): „ЕЦБ трябва да продължи да се фокусира върху мандата си за стабилност на инфлацията и по този начин да реагира на движенията на обменния курс само доколкото инфлацията е засегната“ .

Хорхе Брага де Маседо (Nova School of Business and Economics, Лисабон) също подкрепя намесата на ЕЦБ, но подчертава необходимостта от координация с други централни банки. Позовавайки се на исторически причини, той подчертава, че „координацията на централната банка е характеристика на международната парична система от стагфлацията през 70-те години на миналия век и създаването на еврото я направи необходимост, особено когато международните политически съперничества се завърнат и войната отново изисква вниманието на НАТО . За съжаление, това не е достатъчно поради промените в моделите на международна търговия и инвестиции и нови заплахи за сигурността, невиждани от 70-те години на миналия век.