В Южна Корея искат 69-часова седмица, но поколенията Y и Z имат други идеи
Моделът за по-кратка работна седмица от 4 дни с цел подобряване на психичното здраве и производителността на служителите започва да се прилага във все повече световни компании през последните месеци. Не такава обаче е ситуацията в Южна Корея, където правителството обмисля точно обратното – да увеличи работните часове от 52 на 69 седмично.
Идеята обаче срещна категоричен отпор сред работниците от поколението на Милениума Y и следващата генерация Z, пише CNN.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) работниците в източно-азиатската икономика имат една от най-дългите работни седмици в света – нареждат се на четвърто място след Мексико, Коста Рика и Чили през 2021 г. и се смята, че именно преумората и стресът причиняват смъртта на десетки хора всяка година.
Въпреки това, правителството настоява да бъде приет планът за увеличаване на работните часове, очевидно поставено под натиск на бизнес групи, чиято цел е да повишат производителността си.
Стряскащата цифра от 69 часа седмично може вече щеше да е факт, ако властите не бяха срещнали яростната опозиция от страна на по-младото поколение служители и профсъюзите.
Старшият секретар на южнокорейския президент Юн Сук Йол заяви, че правителството ще поеме в нова "посока", след като се вслуша в общественото мнение и ще се ангажира да защитава правата и интересите на работниците от поколенията Y и Z, както и работниците, които не членуват в профсъюзи.
Увеличаването на работните часове се разглеждаше като вариант за справяне с очертаващия се недостиг на работна ръка, пред който е изправена Южна Корев поради постоянно намаляващата раждаемост, която е най-ниската в света и застаряващото население.
Противниците на реформата обаче предупредиха, че затягането на контрола върху работниците само ще влоши ситуацията, наред с взискателната корпоративна култура в страната и нарастващото разочарование сред младите поколения.
Тези фактори съществуваха и преди 5 години, когато отново заради силния обществен натиск, страната намали изискването за 68 часа работа седмично до сегашните 52 часа - ход, който тогава получи огромна подкрепа в парламента. Действащият закон ограничава работната седмица до 40 часа плюс 12 допълнителни компенсиран извънреден труд, въпреки че в действителност, много от служителите са подложени под натиск да работят още по-дълго.
"Предложението няма никакъв смисъл... и е толкова далеч от това, което работниците всъщност искат", заяви по повод новия план на властитите Джунг Джунсик, 25-годишен студент от столицата Сеул. Добави, че дори и след обрата в мнението на правителството, много работници ще са принудени да работят над законовия максимум.
"Баща ми работи прекомерно всяка седмица и няма граница между работата и живота", каза той. "За съжаление, това е доста често срещано явление в работния потенциал. Инспекторите по труда не могат да наблюдават всяко работно място 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Южнокорейците ще останат уязвими към този смъртоносен режим на работа", обяснява младежът.
Според ОИСР южнокорейците са работили средно 1915 часа през 2021 г., което е много над средната стойност за ОИСР от 1716 часа и средната за САЩ от 1767 часа. Дългите работни часове, наред с високите нива на образование и увеличаването на броя на жените, които навлизат в пазара на труда, бяха определени като двигател на забележителния икономически растеж на страната след Корейската война през 50-те години на миналия век, когато от бедна икономика тя се превърна в една от най-богатите в света.
Критиците обаче твърдят, че тъмната страна на тези дълги часове може да се види ясно в десетките случаи на "gwarosa" - "смърт от преумора" - в които изтощени хора плащат с живота си чрез сърдечни удари, трудови злополуки или шофиране в условия на системно недоспиване.
Хейн Шим, говорителка на базираната в Сеул феминистка група "Хейл", заяви, че бързият растеж и икономическият успех на страната имат своята цена, а предложението за удължаване на работното време отразява "нежеланието на правителството да признае реалностите на южнокорейското общество". По думите й, "изолацията и липсата на социално общуване, произтичащи от дългото работно време и интензивния работен ден", вече се отразяват на много работници, а "безумното работно време допълнително ще изостри предизвикателствата, пред които са изправени корейските жени". Мрачната статистика показва, че страната има най-високия процент самоубийства сред развитите нации, по данни на Националната статистическа служба.
"Изключително важно е правителството (и компаниите) да се справят с неотложните проблеми, които вече засягат живота на нашите граждани", каза Шим. "Нуждата от подкрепа и здравословен баланс между професионалния и личния живот не може да бъде пренебрегвана, ако искаме да осигурим благосъстоянието на хората с реално най-висок процент самоубийства в ОИСР.", допълва тя.
През 2017 г., годината преди правителството да намали горната граница на работното време, стотици хора са загубили живота си вследствие на преумора, според правителствени данни. Дори когато ограничението е намалено на 52 часа, случаите не спират. През 2020 г. профсъюзите признаха, че 14 доставчици на различни видове стоки са загинали поради преумора, след като са пожертвали физическия си капацитет и психическото си здраве, за да поддържат страната в разгара на пандемията от COVID-19 и тоталният локдаун, наложен от властите.