Човекът е изумителен със способността си да произвежда боклуци и да цапа околната среда. А природата е изумителна в способността си да се пригажда към замърсеното от човека.

Така накратко може да се опише историята на Големия боклучен остров. Това нещо не е литературна измислица, нито фалшива новина. То съществува и расте непрекъснато. А отскоро на него има и живи организми. Т.е. островът е населен, макар и само от безгръбначни огранизми. Засега.

Какво е боклученият остров?

Всъщност остров е условно казано, по-скоро става дума за огромно петно от боклуци. Това са съвсем реални пластмасови и други отпадъци, които не се разлагат и са попаднали в океана благодарение на човешката дейност.

Не може да се каже с точност коя е рождената година на острова, но се смята, че той е увеличил размерите си неимоверно след 2004 г. В днешно време учените определят големината му на около 1.6 млн. квадратни километра. За сравнение – територията на България е 111 хил. квадратни километра. Т.е. това са 14 българии, но съставени от боклуци. Или три франции, ако предпочитате. Местоположението на това чудовищно количество боклук е някъде между Калифорния и Хавай в северната част от Тихия океан.

Измамата на бъдещето: Дрехата е произведена от органични материалиKолкото повече се развива човечеството, толкова повече се опитва да се върне към естествените материали, които употребява

Според ново проучване, публикувано в научното издание Nature Ecology & Evolution journal, върху камарата боклуци вече има живи организми.

Става дума за десетки видове крайбрежни безгръбначни, които са успели да се приспособят и да са размножават. Сред тях са например някои видове раци, съобщава CNN. Оказва се, че плуващият в океана боклук на практика създава нова, непозната досега екосистема. Върху нея живеят организми, които иначе не биха оцелели в открито море, понеже традиционно обитават крайбрежията.

Как се случва това? Извхвърлените във водата естествени материали се разлагат и изчезват след определено време в зависимост от състава им. С други думи дори върху тях да живеят някакви организми те не биха оцелели дълго. С пластмасата обаче нещата стоят по различен начин. Тя не изчезва, а остава в природата за векове наред, което пък дава възможност на някои видове да съществуват върху нея.

„Беше изненадващо да видя колко често се срещат крайбрежните видове. Те бяха върху 70% от отломките, които открихме“, каза пред CNN Линдзи Харам, сътрудник в Националния институт по храните и земеделието на САЩ и един от авторите на изследването. Тя и колегите ѝ са изследвали 105 парчета пластмаса, извадени от боклученото петно в рамките на четири месеца – от ноември 2018 г. до януари 2019 г. И идентифицират 484 безгърбначни организми от 46 вида. Около 80% от тях традиционно живеят по крайбрежията. Учените все пак откриват и водни видове. Но в 2/3 от случаите те се конкурират с крайбрежните, попаднали там по не съвсем естествен начин. Последствията от преселението на тези видове в открито море не са докрай изяснени, казва Харам. Тя обяснява, че може да се стигне до битка за територия и храна, но може и единият вид да започне да унищожава другия. Неясно е и дали крайбрежните видове просто са използвали изхвърлената пластмаса за „превоз“ или пък имат способността да колонизират нови територии при подходящи условия. Петното или Боклученият остров е най-голямото струпване на боклуци в океана, но не е единственото. Към момента се смята, че те са общо пет, като това близо до Калифорния е най-мащабното. Боклуците се струпват благодарение на движението на водата, която събира изхвърленото покрай бреговете и го премества към центъра. Този резултат от човешката „грижа“ за природата не бива да се счита за остров, казва Матиас Егер, директор в организацията The Ocean Cleanup. Петното не е толкова ясно видимо. Обратното, ако неопитен човек отиде на мястото, може да се заблуди, защото ще види син океан. „Представете си го като нощното звездно небе. Поглеждате и виждате множество бели точици. Същото е и с боклуците във водата. Не са толкова нагъсто, но са страшно много. И колкото повече гледате, толкова повече виждате“, казва той. Според неговата организация става дума за около 1.8 трилиона парчета пластмаса, които тежат приблизително 80 хил. тона. По-големият дял от тях са изхвърлени от риболовната индустрия. Смята се, че около 10-20% попадат в океана след земетересението, ударило бреговете на Япония през 2011 г. и причино аварията в АЕЦ „Фукушима“.

Как Япония се отказва от пластмасата за еднократна употреба Найлонови пликове, пластмасови бутилки и чаши заливат Токио ежедневно

Според изчисления на ООН всяка година светът произвежда около 460 милиона тона пластмаса като от голяма част от тази продукция няма особена нужда. Едва 9% от това се рециклират, а около 22% остават в природата. „Проблемът става все по-голям с всяка изминала минута. Виждаме морски костенурки, оплетени в изхвърлени рибарски мрежи. Понякога са трупове на костенурки. Виждаме морски животни, които поглъщат пластмаса. Една от инициативите на The Ocean Cleanup е използването на огромна мрежа за събиране на боклуци. Тя вече работи, но все още няма достатъчно данни за въздействието й върху морския живот. Ако се прецени, че ефектът е положителен, организацията в готова да удвои усилията си в бъдеще с още подобни съоръжения. Но почистването решава само част от проблема. Истината е, че ако няма политики за намаляване на производството на пластмаса в следващите 10-15 години количеството ѝ в океана ще нарасне около 2.5 пъти.