Европейските граждани изтеглят все повече от парите си от банките в търсене на по-добри възможности, тъй като кредиторите се противопоставят на идеята да плащат повече, за да задържат депозитите, посочва в свой анализ Reuters и добавя, че някои от тях дори смятат, че могат да си позволят да ги загубят.

Тенденцията се очертава в момент, в който някои от най-големите кредитори в региона очертават добро начало на годината в резултатите си. Те също така дават представа за явлението, наречено "излизане от банката" - бавно, но забележимо изтичане на парични средства на клиентите, посочва още информационната агенция и добавя:

„Банките не губиха много време да увеличат лихвите по кредитите, когато лихвените проценти бързо излязоха от почти 15-годишна дрямка около нулата през 2022, но повечето от тях се забавиха с повишаването на лихвите по депозитите, плащани на милиони техни клиенти“.

Тази стратегия увеличава печалбите на много от големите банки над очакванията на анализаторите, но оставя вложителите недоволни, повдигайки нови въпроси за дългосрочната стабилност на сектора.

„Високомерие, каквото не сме виждали“: Защо централните банки губят довериеНараства безпокойството относно начина, по който централните банки по света се борят с инфлациятаонна криза


"Традиционните банки трябва да решат дали да максимизират възвръщаемостта си, като поддържат лихвите по депозитите възможно най-ниски, или да дадат приоритет на ликвидността и стабилността си, като увеличат лихвите и задържат средствата на клиентите", казва Никола Маринели, доцент по финанси в Regent's University London.

Фондове на паричния пазар

Фондовете на паричния пазар се оказват популярни сред спестителите, които търсят по-добра възвръщаемост на своите вложения, тъй като високите нива на инфлация се запазват.

През последните години възвръщаемостта на тези фондове надхвърляше със съвсем малко лихвените проценти по банковите депозити, но индексът на деноминираните в стерлинги фондове на паричния пазар Crane напимер отчитат 7-дневна годишна доходност от 4,12% към 25 април, докато в много банки лихвените проценти по депозитите все още са под 1%. Деноминираният в евро еквивалент е 2,81%.

Данните на Refinitiv Lipper показват над 34 млрд. евро нетни потоци в европейските фондове на паричния пазар през март - най-продаваният вид актив през този месец, акцентира още информационната агенция.

Банките в ЕС все по-често търсят с кого да споделят кредитните рискове През миналата година банките в еврозоната са осъществили рекорден брой сделки за прехвърляне на риска, които възлизат на обща стойност 174 млрд. Евро


В края на миналата година стойността на този клас фондове вече надхвърля 1,4 трлн. евро, въпреки че остава незначителна в сравнение с 9,45 трлн. евро, държани в текущи или разплащателни сметки в банките в еврозоната.

Достатъчна ликвидност

Според анализаторите, циирани от Reuters, висшите банкови ръководители се отнасят пренебрежително към заплахата, която представляват по-малкото депозити, в регион, в който групите за защита на интересите на потребителите твърдят, че „хората са по-склонни да се откажат от партньорите си, отколкото от банката си“.

Запитан за спада на депозитите с 1,6% през първото тримесечие, главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орцел заявява, че банката има толкова солидна ликвидна позиция - с коефициент на покритие от 163%, че може да си позволи да преследва рентабилността при управлението на депозитната си база.

По-широкият спад на депозитите може също така да помогне на банките да балансират задълженията си - най-вече това, което дължат на вложителите, което ще бъде добре за тях при евентуален бъдещ спад на активите им, тъй като търсенето на кредити показва признаци на забавяне.

Финансовите институции обаче трябва да гарантират, че разполагат с достатъчно ликвидност и капитал, за да покрият плановете си за кредитиране, които могат внезапно да се обърнат срещу тях.

„Повечето банки могат да се похвалят с нива на ликвидност и капитал над регулаторните изисквания, но крахът на американската Silicon Valley Bank и швейцарската Credit Suisse са предупредителни сигнали за това какво може да се случи, когато клиентите напускат с по-голяма скорост“, обясняват в анализа си Reuters.

А сигнали за подобно развитие, макар и далечни, вече има. Във Великобритания клиентите на NatWest са изтеглили 11,1 млрд. паунда през първите три месеца на годината, депозитите на HSBC, без да се отчитат еднократните входящи потоци, са спаднали с 10 млрд. долара - до 1,6 трлн., а Barclays и Lloyds Banking Group отчитат спад съответно с 5 млрд. и 2,2 млрд. паунда.

В Германия данните на Deutsche Bundesbank показват, че депозитите на домакинствата са намалели с близо 8% спрямо година по-рано, като най-голямата банка в страната - Deutsche Bank, отчасти обяснява собствения си спад от 4,7% през първото тримесечие с опасенията за разпространение на банковата криза в САЩ и Швейцария.

Главният финансов директор на банката Джеймс фон Молтке обаче признава, че роля е изиграла и по-голямата конкуренция, тъй като "някои чувствителни към цената депозити са напуснали банката", а някои клиенти са се насочили към алтернативи с по-висока доходност като фондове на паричния пазар.

„Нека да горят“. Янис Варуфакис с нова визия за


Френската BNP Paribas също отчита спад на депозитите през първото тримесечие, макар и скромен, докато испанската Santander е единствената голяма европейска банка, която отчита ръст от 6% за периода.

Критики

Някои законодатели критикуват сериозно банките за несъответствието между лихвите, които начисляват на кредитополучателите, и лихвените проценти, предлагани на спестителите.

"Става въпрос за рентабилност. Става дума за запазване на собствената печалба. Не е ли това отговорът?", пита британският депутат Анджела Игъл шефовете на банките по време на парламентарно изслушване в Обединеното кралство през февруари, цитиран от Reuters.

На този фон главният изпълнителен директор на HSBC Ноел Куин определя загубата на депозити в неговата банка като "нищо съществено", а Анди Халфорд, главен финансов директор на Standard Chartered, обяснява на свой ред, че според него хората в крайна сметка ще дадат приоритет на сигурността пред нивата на лихвите.

"Ще видим, че хората държат парите си там, където са в безопасност", категоричен е той.