Politico: САЩ искат Европа да купува американски оръжия, ЕС има други идеи
Среща след среща на върха на НАТО, европейските лидери получават ясно публично послание от Вашингтон - увеличете разходите за отбрана.
На четири очи има и друго послание, което е също толкова ясно - уверете се, че голяма част от тези допълнителни разходи отиват за американски оръжия, пише в анализ по темата Politico.
Европейските лидери обаче се съпротивляват.
"Трябва да развием истинска европейска отбранителна технологична и индустриална база във всички заинтересовани страни и да разполагаме с напълно суверенно оборудване на европейско ниво", заяви френският президент Еманюел Макрон на конференцията GLOBSEC в Братислава миналия месец.
Десетилетията на убеждаване от страна на Вашингтон се отплащат, допълва изданието. Макар че повечето държави от ЕС все още не постигат целта на НАТО за изразходване на 2% от БВП за отбрана, алиансът отбелязва 8 години на стабилно увеличаване на разходите.
През 2022 г. разходите на европейските държави са се увеличили с 13% до 345 млрд. долара - почти с една трета повече, отколкото преди десетилетие, като голяма част от тях са реакция на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Сега въпросът е как ще бъдат похарчени тези пари.
САЩ искат гаранция, че европейските държави, които вече харчат около половината от средствата си за отбрана, няма да преминат радикално към харчене на тези пари само у дома. Някои европейски лидери се надяват да се случи точно това, но остава въпросът дали отбранителната индустрия на континента може да го направи.
"Традиционно съществува подозрение за промяна в отбранителните способности на Европа, което датира отпреди повече от 25 години", смята Макс Бергман, директор на програмата "Европа, Русия, Евразия" във вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания. "В каква посока ще тръгне ЕС, ще означава ли това, че ЕС ще се отдели от НАТО, какво ще е въздействието върху отбранителната индустриална политика на САЩ?", допълва той.
Сегашното напрежение в Брюксел е свързано с това дали новата общоевропейска отбранителна политика трябва да бъде ограничена до компаниите от ЕС - позиция, задвижвана от Макрон и комисаря по вътрешния пазар Тиери Бретон, също французин. Това потвърждава подозренията в САЩ за европейски протекционизъм, когато става въпрос за разрешаване на американски компании да се конкурират за договори с ЕС.
"Нашият план е да подкрепим пряко с финанси от ЕС усилията за увеличаване на нашата отбранителна индустрия за Украйна и за нашата собствена сигурност", заяви Бретон миналия месец.
Но за поддръжниците на европейската стратегическа автономия има и един неудобен факт: Що се отнася до оръжията, Европа все още зависи от САЩ, допълва още Politico.
Макар че европейските компании имат задълбочен опит в областта на отбраната - произвеждат всичко от френския изтребител Rafale до германския танк Leopard и полската преносима система за въздушна отбрана Piorun, мащабът на американската оръжейна индустрия, както и технологичните ѝ иновации, я правят привлекателна за европейските купувачи на оръжие. Най-разпространеният артикул е F-35 Joint Strike Fighter на Lockheed Martin, чиято цена е 80 млн. долара за брой.
"След нахлуването на Русия в Украйна европейските държави искат да внасят повече оръжия и по-бързо", се казва в доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI). Войната в Украйна подчертава господстващото положение на американската отбранителна индустрия.
Множество европейски държави купуват противотанкови ракети Javelin, произведени от Raytheon и Lockheed Martin; тази година Полша подписа договор за 1,4 млрд. долара за закупуване на 116 танка M1A1 Abrams, както и друго споразумение за 10 млрд. долара за закупуване на високомобилни артилерийски ракетни системи, произведени от Lockheed Martin; Словакия купува изтребители F-16, а Румъния води преговори за закупуване на F-35.
Тези сделки предизвикват опасения в Европа дали ще успеят да се откъснат от американските доставчици. В един от примерите Франция и Германия се притесняват за намеренията на Испания, която се опитва да закупи F-35 и същевременно е партньор в разработването на европейския изтребител Future Combat Air System.
Но необходимостта от попълване на оръжейните складове и продължаване на доставките на материали за Украйна е спешна, а след десетилетия на свиване отбранителната индустрия на Стария континент трудно се адаптира.
"Нашите европейски съюзници и партньори никога не са преживявали подобно нещо", заявява високопоставен служител на Министерството на отбраната на САЩ, визирайки рязкото увеличаване на разходите, предизвикано от руската инвазия.
За да помогнат на Европа, САЩ разшириха броя на двустранните споразумения за доставки в областта на сигурността, сключени с чуждестранни партньори след руската инвазия, като от октомври насам подписаха нови споразумения с Латвия, Дания, Япония и Израел. Те позволяват на страните по-бързо и лесно да продават и търгуват със стоки и услуги, свързани с отбраната.
В края на април администрацията на президента Байдън подписа и административна договореност с Европейския съюз за създаване на работни групи по въпросите на веригата за доставки, като същевременно предостави и на двете страни място на масата при вътрешните срещи в Европейската агенция по отбрана и Пентагона.
Но има ограничения за това колко далеч и колко бързо могат и искат да отидат двете страни.
В краткосрочен план проблемите с капацитета и политическата воля означават, че промяната във военните разходи на ЕС едва ли ще доведе до огромна промяна във военнопромишлената политика на САЩ.
Макар че през последните 18 месеца се наблюдава огромен скок в бюджетите за отбрана - Германия обяви специален фонд, финансиран с дълг, на стойност 100 млрд. евро след руската инвазия в Украйна; разходите за отбрана на Полша ще достигнат 4% от БВП тази година - проектите в целия ЕС са изправени пред значителни насрещни ветрове.
Европейските компании твърдят, че се нуждаят от по-дълги срокове за изпълнение и дългосрочни договори, за да направят необходимите инвестиции.
В заключение, световният бум в отбранителната индустрия категорично означава, че държавите бързат да докажат своята стойност пред съюзниците си от НАТО и ЕС, а руската заплаха остава остра, завършва анализа си Politico.