Авторът на „Непосилната лекота на битието“ Милан Кундера почина на 94
Милан Кундера, чешкият писател, наложил се като един от най-влиятелните автори на 20-и век, но прекарал голяма част от живота си в уединение, е починал в Париж във вторник, пише CNN, цитирайки съобщение на Моравската библиотека в Бърно. Той беше на 94.
Авторът на „Непосилната лекота на битието“ беше известен със своите остроумни, трагикомични разкази, които често бяха преплетени с дълбоки философски дебати и сатирични изображения на живота под комунистическо потисничество, коментира CNN.
Роден през април 1929 г. в Бърно, Чехословакия, Кундера е част от влиятелно поколение чешки писатели, режисьори и интелектуалци, израснали през бурните години след Втората световна война.
Подобно на мнозина от това поколение, Кундера се присъединява към Комунистическата партия, когато тя поема властта малко след войната и известно време твърдо вярва в нейната идеология. Той е изключен от партията през 1950 г. заради критика на режима, но членството му е възстановено няколко години по-късно.
Като успешен писател и търсен академик, той става влиятелен критичен глас в партията по време на периода на либерализация в края на 60-те години, известен като Пражката пролет. През тази епоха е публикуван първият му роман „Шегата“, превърнал се в световен бестселър.
През август 1968 г. съветската инвазия внезапно слага край на мечтата за по-демократична версия на социализма. В началото на 70-те години книгите на Кундера са забранени и премахнати от библиотеките. Той губи учителската си работа и му е забранено да публикува.
Обявен е за враг на режима и е безмилостно тормозен от комунистическата полиция. В крайна сметка Кундера е принуден да емигрира и е лишен от чехословашкото си гражданство.
Той прекарва остатъка от живота си в изгнание в Париж, ставайки френски гражданин през 1981 г.
Именно в Париж литературната кариера на Кундера процъфтява истински с публикуването на трите му най-аплодирани творби - „Книга за смеха и забравата“, „Непосилната лекота на битието“ и „Безсмъртие“.
Вярващ в силата на романа, жанр, който според него трябва да бъде признат като отделна форма на изкуство, Кундера постепенно започва да защитава творчеството си все по-яростно.
Той проучва внимателно преводите на творбите си и забранява всички адаптации на книгите му след филма от 1988 г., базиран на „Непосилната лекота на битието“. Кундера е консултант по филма с участието на Даниел Дей-Луис и Жулиет Бинош, но по-късно каза, че лентата няма много общо с духа на книгата.
„Безсмъртие“ е последният роман, който той пише на родния си език, преди да премине към френски – ход, който подчертава сложните отношения на Кундера с родината му, в която се връща рядко, а когато го прави, пътува инкогнито, резервирайки хотели под псевдоним. Когато чешкото му гражданство е възстановено през 2019 г., той вече е френски автор, чийто дом е във Франция.
Кундера винаги е отхвърлял идеята, че работата му е вдъхновена от собствения му житейски опит.
През 2008 г. чешкият седмичник Respekt публикува статия, обвиняваща прочутия автор, че е действал като информатор на комунистическата полиция през 1950 г.
Въз основа на разследване на Чешкия институт за изследване на тоталитарните режими, историята твърди, че полицейски доклад от същата година показва, че Кундера, тогавашен ръководител на студентско общежитие, е осъдил млад бивш пилот, който е дезертирал след комунистическия преврат и по-късно се е върнал като западен агент. Арестуван е и прекарва 14 години в трудови лагери.
Кундера, прекарал повече от две десетилетия в уединение и отказвайки да дава интервюта, предприе необичайната стъпка да говори. Той категорично отхвърли обвинението, наричайки го „убийство на автор“.
Писателят беше защитаван от много известни чешки и международни писатели, включително бившия чешки президент и драматург Вацлав Хавел, припомня CNN и допълва, че въпреки това епизодът оставя неудобна въпросителна относно истинското вдъхновение за някои от най-възхваляваните романи на Кундера, много от които се въртят около темите за разочарованието, отговорността, вината и изобличението.