Миналия месец ветроходният кораб на Йорн Лангелаан прави първия си курс за пренасяне на товари след пълната реставрация, на която е подложен през изминалите две години. Плава от Амстердам до Порто, пренасяйки сирене, зехтин и вино. По пътя си спира в Испания, Франция и Англия..

De Tukker, както е името на кораба, е построен през 1912 г., разказва BBC.

И може би завинаги е щял да остане в историята, ако не беше ентусиазмът на Лангелаан – потомък на моряци и собственици на кораби, който се занимава с този бизнес от малък.

Със своите 40 метра дължина корабът му може да пренася около 70 тона товари, а в миналото е транспортирал предимно строителни материали.

Лангелаан е дългододишен защитник на идеята за повторно използване на ветродходните кораби. Преди повече от десет години той обяснява пред различни форуми, че корабната индустрия е отговорна за огромно количество от замърсяването с въглеродни емисии.

„Ако отидете на плажа да подишате чист въздух, вероятно ще попаднете на повече фини прахови частици и въглероден двуокис, отколкото в най-индустриализирания район на Германия“, казва той.

Днес Лангелаан предприема конкретни стъпки, за да промени това. Транспортирането на стоки с ветроходни лодки е типично за XIX век. След това, с изобретяването на двигателите – парни и с вътрешно горене, индустрията коренно се променя. Днес товарите се превозват с огромни плавателни съдове, натоварени с контейнери. Според различни изчисления тази индустрия произвежда около 3% от вредните емисии в световен мащаб.

Като отявлен радетел на идеята за намаляване на замърсяването Лангелаан прекарва години в следене на темата. Работил е с изследователи на климатичните промени и биолози по време на експедиция в Антарктика.

„Задвижваните от вятър плавателни съдове са единственият вариант да поддържаме транспорта на дълги разстояния в бъдеще“, казва той.

Не отрича, че всичко се случва по-бавно. На един ветроходен кораб му трябват 70 дни, за да стигне от Европа до Азия – задача, която съдовете с двигатели изпълняват за 30-40 дни. И, разбира се, каргото при тях е в огромни размери – над 20 хил. контейнера.

В миниатюрното на този фон корабче на Лангелаан могат да се пренасят товари на едва 70 кубични метра пространство. И то – по-бавно и по-скъпо.

Но той е убеден, че хората все още не осъзнават огромната екологична цена на големите плавателни съдове. Лангелаан е основател на компанията Ecoclipper, чиято дейност се надява да разшири до истинска флотилия. Той мечтае за поне 25 кораба – модерно оборудвани и способни да пренасят големи товари.

Крайната цел е да „направи връзка между контитентите“ и да предложи превози без вредни емисии.

Превозването на товари с движени от вятъра кораби се завръща, твърди и Гевин Олрайт, секретар на организацията International Windship Association.

„От 2012 г. има ръст. Секторът е все още много малък, но те се завръщат“, казва Олрайт.

Лангелаан не е единственият ветроходен ентусиаст. През последните три години една лодка с платна пренася товари по река Хъдсън в щата Ню Йорк.

instagram.com/schooner_apollonia/

Аполония е на 77 години. За нея собственикът ѝ Сам Мерит е платил 15 хил. долара и я е реставрирал в продължение на година. Днес платноходката работи редовно пренасяйки кленов сироп и чили.

„Ветроходството ме кара да се чувствам добре от целия процес на транспортиране. Този начин на пренасяне на стоки наистина променя системата“, казва той.

Междувременно в графство Кент се ремонтира ветроходката Raybel, плавала през 20-те години на миналия век по река Темза. Новите ѝ собственици възлагат големи надежди, че след реставрацията тя отново ще носи стоки до Лондон .

И въпреки че ентусиасти има, трудностите не са никак малко. Мерит признава, че бизнесът все още не е печеливш и по-скоро във фазата на стартъп. Освен това има и доста организационни проблеми – липсва инфраструктура за ветроходките. Въпреки това той се надява, че през следващите години печалбите ще се появят и още хора ще се пробват в тази нова ниша.

Дотогава – вятър в платната.