Треска за оползотворяване: Как Исландия използва 90% от рибните отпадъци
От векове треската е емблематична за Исландия.
На гърба на монетата от 1 крона има гравирано нейно изображение.
Сплескана треска без глава някога е била върху герба на Исландия.
Пак векове наред страната участва в така наречените Войни за треска с Великобритания, свързани с правата за улов на рибата в Северния Атлантик.
За да запази такъв важен източник на храна и износ, мрежа от компании в Исландия работи, за да гарантира, че цялата треска в страната се използва в пълната ѝ стойност, превръщайки всяка част от рибата в разнообразни продукти: здравословни напитки, козметика, бинтове, чанти. Части от рибата намират приложение и в пластичната хирургия.
Благодарение на това Исландия в момента използва 90% от своята треска, но се стреми към 100% оползотворяване. Към момента приложения няма само на кръвта и очите.
Икономиката на такъв малък остров разчита до голяма степен на риболова още от заселването през девети век. Много просто: „Треската беше пари“, казва за Fast Company Александра Липър, управляващ директор на Исландския океански клъстер (Iceland Ocean Cluster – IOC).
Все още е така: през 2022 г. уловът в Исландия е повече от 200 000 метрични тона треска, плюс още десетки хиляди херинга, пикша и камбала. Исландия има „островен манталитет“, казва още Липър, и се е наложило да премине към кръговата икономика поради ограничените ресурси – особено след 80-те години на миналия век, когато правителството приема квотна система за ограничения на улова, за да поддържа запасите от треска.
Исландският океански клъстер – създаден през 2011 г. и понякога известен като Силициевата долина на белите риби – е мрежа от 65 компании и организации, базирани в офиси на пристанището в Рейкявик.
Исландия е най-спокойното място в света, според Глобалния индекс на мираБългария е на 30-о място, като изпреварва съседните Турция, Сърбия, Гърция, Северна Македония
100% Fish е знаковият проект на клъстера, в рамките на който членовете на IOC се опитват да намерят новаторски начини за оползотворяването на цялата риба. Това включва кожата, главата, костите и люспите, които се използват в продукти като масла от черен дроб на треска; хайвер и мляко; рибешка кожа; кремове и козметика от ензими; добавки с колаген; закуски за кучета; спрейове за лечение на настинка.
В миналото, когато компаниите са използвали само 50% до 55% от рибата, вътрешностите, считани за малко полезни, веднага биха били изхвърлени зад борда или отнесени на сметища, допринасяйки за глобалното затопляне.
Днес, благодарение на работата на компаниите от клъстера, комбинираният износ от риболов е 25% от брутния вътрешен продукт на Исландия (ако броите само рибата, той е 8,1%).
Членовете на IOC също така правят повече с по-малко: с квотната система годишният улов е намалял с 45% от 1981 г. насам, но общата стойност на износа се е увеличила с повече от 100%.
Някои нови стратегии за оползотворяване на възможно най-голяма част от рибата изискват относително малко иновации, като например износът на глави. Компании като Curio и Mesa работят за разделяне и обработка на главите, други ги сушат с геотермална топлина, преди да бъдат търгувани на пазари като Нигерия, където често се използват като основа на супи и яхнии.
Други начинания обаче изискват повече развойна и изследователска дейност. Стартиращата компания Kerecis прави от кожата на треска присадки с цел използването им в пластичната хирургия - конкретно за хора с изгаряния. Проектът съвсем наскоро е продаден за 1,3 милиарда долара на датска компания за медицински продукти, пише Fast Company.
9 правила за храненето на хората, които живеят най-дългоКакво и по колко консумират жителите на местата с най-много дълголетници по света
По отношение на другите морски обитатели, компания от исландския клъстер извлича от черупките на скариди хитозан – биоактивно съединение, което задейства човешката имунна система да работи по-усилено. Компанията Primex го използва в добавки за контрол на теглото, продукти за грижа за кожата и дори пречиствател на вода за плувни басейни и горещи вани, посочва Fast Company.
Александра Липър, управляващият директор на Исландския океански клъстер, казва, че има все по-голямо приемане и желание сред исландците да опитат продукти от треска, особено онези, които стават за консумация. Компания от клъстера произвежда популярната енергийна напитка без захар Collab, която съдържаща 6 грама рибен колаген. Напитката се предлага с вкусове като горски плодове, джинджифил и праскова, а производителите твърдят, че няма и следа от рибен вкус.
Тъй като рибата става все по-оскъдна поради прекомерния улов по света, Исландския океански клъстер разширява своя 100% Fish проект и на други места.
От три години клъстерът работи с местната управа на Големите езера и Сейнт Лорънс, за да увеличи използването на видове като езерната бяла риба, член на семейството на сьомгата и най-голямата сладководна риба в Канада.