Анализирайки последните налични данни за макроикономическите индикатори, ОББ коментира ключовите тенденции в динамиката на БВП, безработицата, средната работна заплата и инфлацията в страната.

Анализаторите на банката отчитат, че според предварителните изгладени данни на НСИ през второто тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.8% реално на годишна база.

„Ръстът през тримесечието се очакваше да бъде по-нисък от този за първото тримесечие (2.3%), поради все още високата и устойчива инфлация, която подкопава потреблението, рецесия в най-големия търговски партньор Германия, повишение на лихвите за фирмите и др.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

През второто тримесечие ръстът на БВП се движеше от крайното потребление, което се ускори умерено - с 1.3% спрямо съответното тримесечие на 2022 г., и от инвестициите, чието реално увеличение достигна 3.4% на годишна база.

ОББ: Инфлацията отново се забави ОББ коментира ключовите тенденции в индустрията, строителството и динамиката на инфлацията в страната

„Въпреки че потреблението нарасна умерено, заради големия си относителен дял (76.5% от БВП), то стабилизира ръста на икономиката като цяло, който допълнително се засили от по-интензивния ръст при инвестициите, въпреки техния по-нисък относителен дял (19.2% от БВП). Наистина, положителен факт за тримесечието бе ръстът на инвестициите, за трето поредно тримесечие, след седем тримесечия на спад преди това. Освен това и нетният експорт бе положителен, поради годишно свиване на износа с 0.8% и забавяне на вноса с 6.7%. “, допълни Калчев.

„За първото шестмесечие на годината се очертава реален ръст от около 2.0%, а за второто шестмесечие очакваме известно забавяне до около 1.5% в съзвучие с глобалната тенденция. Според нас ръстът за цялата 2023 г. ще достигне 1.8%, оставайки умерено оптимистични за динамиката на икономическата активност през третото и особено през четвъртото тримесечие на годината, когато се очертава струпване на някои рискове – покачване на лихвеното равнище, на цените на енергоносителите, проинфлационни настроения от страна на бизнеса и потребителите и др.“, прогнозира д-р Калчев.

Хармонизираната безработица в края на второто тримесечие се задържа на нивото си от края на първото от 4.0%.

„Тенденцията за поддържане на ниска безработица, близка до т.нар. естествена безработица, се предопределя от демографски фактори и отразява понижаващото се качеството на образованието и отворения характер на националната икономиката в ЕС. На този фон, средната работна заплата логично отново се повиши (спрямо края на второто тримесечие на 2022 г.), но осезаемо се забави до 12.6% (от 16.3%), което пак е растеж над темпа на годишната инфлация, но по-умерен и здравословен за икономиката.“, разясни Емил Калчев.

Емил Калчев, ОББ: Необходим е процес на консолидация в банковата сфераПроцесът на консолидация се движи най-вече от това, че дигитализацията, която е задължителна да се случи, е доста скъп процес

Инфлацията през юли нарасна – от 7.5% към юни (хармонизирана) на 7.8% (спрямо юли 2022 г.), прекъсвайки тренда си на спад от края на 2022 г. Базисната инфлация (без храни и горива) съответно също нарасна – от 10.0% на 10.3% през юли. От своя страна, потребителската инфлация (по националната методология) продължи да се забавя, като регистрираше малко по-високи стойности от хармонизираната и по-ниски от базисната.

„Причина за все още двуцифрената базисна инфлация е по-бързото спадане при цените на енергията и храните в сравнение с тези на останалите потребителски стоки и услуги. Във фазата на покачване, именно енергията и храните движеха инфлацията. Впоследствие тя се разпространи към останалите стоки и услуги, чиито цени сега спадат по-бавно от енергията и храните, с което задържат и общата инфлация на относително високи нива.“, заключи г-н Калчев.