Умения за бъдещето: Какво трябва да могат и знаят децата ни в утрешния свят
Технологиите променят средата около нас със светкавични темпове, невиждани досега в човешката история. За едни това е нещо положително, тъй като те улесняват ежедневието ни и подобряват начините, по които вършим служебните си задължения. Други обаче мислят точно обратното.
По всичко личи, че този спор ще продължи още дълго, но едно е ясно – технологиите са тук и променят всяка индустрия по един или друг начин, което ще изисква от сегашните ученици и студенти съвсем различни умения и знания.
Какви точно са те? Какви са уменията на бъдещето? Какво трябва да знаят децата ни, за да бъдат успешни личности и професионалисти в един постоянно променящ се свят?
Отговорите на тези въпроси се опитаха да дадат участниците в панела „Какви умения създава и какво трябва да създаде образователната система за бъдещето?“ на Robotic Strategy Forum 2023, организиран от Българската асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi).
Учене през целия живот и дигитална грамотност
Желанието за учене през целия живот обединява категорично експертите като основно качество на успешния човек.
„Учейки нещо ново, ние тренираме нашата памет, а тя е изключително важна, ако искаме да бъдем креативни. Креативността е плод на това какво знаем до момента. Колкото повече неща знаем, толкова по-вероятно е да направим връзки между тях и да измислим нещо ново, което е иновативно, интересно и може би не съществува. Ученето, независимо дали ни е интересно или не, дали смятаме, че ни трябва, или не, развива нашата памет, което пък ни помага да бъдем по-успешни“, обяснява Петър Шарков, изпълнителен директор на Училищна Телерик Академия.
Според Александър Михайлов, ръководител на екип „Роботика и вградени системи“ във Festo, „ученето е като препрочитане на книгата „Малкият принц“
Участниците в панела „Какви умения създава и какво трябва да създаде образователната система за бъдещето?" в рамките на организирания от PARAi Robotic Strategy Forum 2023
„Тя дава един смисъл, когато я прочетем за първи път в четвърти клас, друг – в университета, и много по-различен като по-възрастни. Няма еднозначен отговор на въпроса защо трябва да учим, но базата, която дава знанието и умението да намираме лесно информация, са ключови“, категоричен е и той.
Друго критично за съвременния свят знание е дигиталната грамотност.
„Децата трябва да имат желание да навлизат в дигиталния свят, дори и през игрите, тъй като това желание да играят лесно може да се превърне в желание да създават и по този начин да преминат в етапа, в който искат да бъдат дигитални предприемачи. Ако са се подготвили добре, били са ангажирани и мотивирани да научават нови технологии и са ориентирани в цялата екосистема, ще бъдат много по-успешни. В нашата академия имаме огромна успеваемост точно при тези млади хора, които искат да превърнат дигиталното познание в професия – да станат софтуерни инженери, технологични лидери или предприемачи“, обяснява на свой ред Ангел Узунов от Code Academy и Strypes.
Но ако преди този термин обхващаше няколко офис софтуера, то към днешна дата той е разширил сериозно значението си.
Дигиталната грамотност обединява в себе си знания за сигурността в интернет, кибертормоза, цифровия отпечатък, авторските права онлайн, онлайн идентичността. Тя включва също така умението как един човек да намира информация, да разбира дали тя е достоверна и да я използва по хигиеничен и етичен начин, без да злепоставя други хора или да нарушава авторски права.
„През 21 век за успеха на всеки от нас колкото е важна функционалната грамотност, толкова е важна и дигиталната. Технологиите са в основата на всяка промяна във всяка една индустрия или сфера. Те ни помагат да бъдем по-продуктивни, по-ефективни, да си вършим по-добре работата, а в един момент може и да ни освободят повече време за близки и приятели. Дигиталната грамотност е много важна от ранна детска възраст, защото тя ще запали една лампичка в главата на всяко дете какво прави в интернет. Ще го направи по-внимателно, по-предпазливо и хигиенично, когато използва технологиите. По този начин то самото ще осъзнае, че не трябва да прекалява с тях“, посочва още Петър Шарков от Училищна Телерик Академия.
„Според мен най-важен е подходът“, акцентира и Васил Караиванов, председател на управителния съвет на Sofia Tech Park и преподавател в Стопанския факултет на СУ. „Децата и младежите трябва да се научат как да търсят, това което им е необходимо. Бързото търсене, бързото намиране и бързото използване са едни от най-необходимите умения, които са нужни на младото поколение. Любопитството да търсиш и умението да намираш са едни от най-важните качества в днешно време“.
Образователната система – важна роля и много препятствия
Един от основните модели, които се използват в инженерството, е проба-грешка и много от най-добрите неща в света на науката са се случили именно чрез множество неуспешни опити.
Това, казва Александър Михайлов от Festo, изгражда характера на един човек, тъй като всеки трябва да премине през „предизвикателството на демотивацията и колкото по-рано се случи това, толкова по-добре“.
Този подход обаче в повечето случаи не заляга в държавната образователна система, което Петър Шарков от Училищна Телерик Академи смята за сериозен проблем:
„Има много похвати в традиционната образователна система, които доказано издигат бариери и спират процеса на учене. Ние например избягваме контролни, домашни и оценки. Вместо това децата правят проекти всеки час и в края на годината, което ги научава, че те всъщност учат за себе си, тъй като виждат резултатите си постоянно. По този начин имат интерес да напредват“.
На университетско равнище също не липсват предизвикателства, които, според Васил Караиванов от Sofia Tech Park, са заложени в самото разбиране на българското общество за университета.
„Учениците влизат в университетите веднага след последния клас и започват да учат фундаментални неща, които са на по-абстрактно ниво. Именно тук се къса нишката и ентусиазмът спада. Според една френска концепция, когато детето завърши училище, една година пътува, работи, запознава се с живота – да пипне с ръце, да изходи с крака, да усети света около себе си. И чак тогава се насочва към университет. Аз, като преподавател, виждам огромна разлика между тези, които са пътували или работили, и тези, които не са“, категоричен е той.
Ангел Узунов от Code Academy обаче е по-благосклонен в оценката си: „Университетът дава фундамента, основата, начина на мислене. Но оттам нататък всеки трябва сам да надгражда. При нас идват студенти първи или втори курс, които имат много добра база, а ние надграждаме тези познания откъм технология и добавяме неща, които се преподават в малко университети“.
Пример за това са меките умения. Организационните умения също са важни, защото един професионалист трябва да може да планира по най-добрия начин деня си и да постига предварително заложените си приоритети.
„Така че ние не заместваме университета. Ние добавяме умения, които хората ще започнат да оценяват, когато станат част от една бизнес организация“, акцентира той.
Американският пример KTECH
KTECH е неправителствена организация, изцяло финансирана от частни и корпоративни дарения, която се занимава с „подготовката на работната сила на бъдещето“. Първоначалната посока на развитие на организацията е в подкрепа на деца в нужда. Впоследствие обаче екипът осъзнава, че много от тях не завършват гимназия, а тези, които все пак успеят, но не продължат обучението си в университет, се сблъскват с множество предизвикателства като наркотици, безработица, затвор и т.н.
Затова и следващата стъпка е да се създаде център за развитие на работната сила. И така 2015 г. стартира програмата за обучение KTECH, осигуряваща на децата възможности за продуктивна кариера.
„Тук не става дума само за работа, а за кариера. Между двете неща има голяма разлика, защото когато някой е мотивиран да има кариера и семейство, той е готов да промени себе си и бъдещето си. Затова и програмата ни е насочена не само към по-младите, на възраст 18-19 г., но и към по-възрастни хора с активна кариера, които имат нужда да подобрят уменията си, за да си намерят по-добра работа“, разказва Робин Даума от KTECH в рамките на Robotic Strategy Forum 2023.
Попитана за тайната рецепта за успех на организацията, тя посочва на първо място, че се залага изцяло на присъствено обучение, като дисциплините включват мехатроника, роботика, виртуална реалност и запояване.
„Разболагаме със специфична база и лаборатории и държим обучаващите се да научават нещата в реална среда. Едно е да правиш тестове и да знаеш теорията на една електрическа концепция или механична част, но съвсем друго е, когато машина се счупи в реалността. Именно в това са много добри завършващите нашите програми – те са наясно с проблемите, тъй като критичните знания са в основата на нашия подход“, посочва тя.
Друг много важен аспект на подхода на KTECH е интересът към цялостното състояние на студентите.
„Ако някой се притеснява за храната, подслона или сигурността си, той не може да учи. Когато видим, че човекът срещу нас не може да се концентрира заради подобни причини, ние се опитваме да помагаме. Опитваме се да разберем предварително какво можем да направим, за да подкрепим всеки, който има проблеми. Имаме дори психолози в нашия екип, с които всеки може да разговаря, ако има нужда. По този начин нашите студенти не се налага да чакат със седмици за професионална помощ“, обяснява Робин Даума.
Кристиян Михайлов от PARAi и Робин Даума от KTECH по време на Robotic Strategy Forum 2023
Не на последно място KTECH залагат на малки класове до 10 човека, като по този начин преподавателите могат да дават нужното внимание на всеки студент, а студентите – да питат и да научават всичко още на място.
Организацията набляга сериозно и на меките умения. От KTECH наричат инициативата си в тази посока „Житейска лаборатория“, тъй като в нея студентите се обучават на различни неща, свързани с ежедневието им. По този начин се ограничават негативите от липсата на житейски модели в по-ранна възраст, където дефицити съществуват.
„Имаме и студенти, които са между 20 и 30-годишни, но никога са нямали банкова сметка и не разбират какво означава бюджет. За тях намирането на работа няма да е кой знае какво, ако не могат да си управляват парите. Ние им помагаме да се научат как да правят това“, посочва още тя, а относно едно от най-важните умения на бъдещето е категорична: това е умението да бъдеш гъвкав.
„Ако не можеш да бъдеш гъвкав в мисленето си, няма как да растеш. Каквито и модели на образование да избере човек, ако не може да се променя, няма как да се развива. Всеки трябва да учи нови неща постоянно, тъй като днешните знания често се оказват остарели утре. Няма значение какво правиш – ципове или ракети – трябва да бъдеш гъвкав както на работното си място, така и сам по себе си, защото светът се променя изключително бързо“, съветва в заключение Робин Даума от KTECH.
Иван Гайдаров