В края на XIX в. Лондон се сблъсква с необичаен проблем – свършват гробовете.

Това всъщност е закономерно като се има предвид, че британската столица е един от индустриалните центрове и там се стичат стотици хиляди хора в търсене на препитание и по-спокоен живот.

По онова време населението на Лондон наброява около 2.5 млн. души. Традицията е починалите да се погребват в църковните дворове. Но в един момент се оказа, че макар черквите да са стотици, парцелите им отесняват, пише BBC.

През 1852 г. американският писател Дейвид Бартлет описва ситуацията по следния начин:

„Често пъти като се разхождахме виждахме, че гробищата в черковните дворове са много по-високо от тротоара, понякога дори два метра над него. Причината беше ясна – дълогодишно струпване на човешки останки, при това – в най-големия град в света“.

Няколко години по-рано гробар в църквата „Св. Климент“ разказва пред депутатите в парламента, че земята е толкова запълнена, че той не може да изкопае нов гроб без да засегне стар. Затова гробарите чупят предишните ковчези и местят кости.

През 1851 г. британският парламент приема специален закон, с който да реши проблема. На следващата година се създава компанията „Лондонски некропол и национален мавзолей“.

Жената, която се изкъпа във ваната на Хитлер Животът на Лий Милър е във фокуса на Lee с Кейт Уинслет, която инициира и продуцира филма

В усилието да се намери подходящ и достатъчно голям терен обаче, се избира такъв на 37 километра от града. Това е прекалено голямо разстояние за използваните по онова време конски впрягове. Така се оказва, че само за да се стигне до гробището, на една траурна процесия би й отнело около 12 часа.

За късмет една от новопостроените жп-линии минава близо до мястото. Така се взема решение за превоз на ковчезите да се ползват влакове и да се построи отклонение с гара. ЖП-компанията обаче не е никак очарована. Там си представят как ще трябва да ползват едни и същи вагони и за живи и мъртви и ще трябва да се обясняват на първите за вторите.

Епископът на Лондон Чарлз Блумфийлд е ужасен от идеята. Той се обръща към комисия от депутати с аргумента, че „бързането и суетата“ на влаковото пътуване нямали нищо общо с тържествения ритуал на християнското погребение.

Заради назряващото обществено и църковно недоволство се стига до решението за обособяване на съвсем отделна композиция за погребения. Наречена е „Влакът на Некропола“. Има си собствено разписание и билети за превоз на живи и мъртви.

Класовото и религиозното разделение са особено видими тук. Хората, платили за първа класа, могат да си избират място навсякъде в гробището.

Втора класа струва по-евтино, но пък и изборът е ограничен. Има обособени вагони за различните деноминации на християнската религия.

Градът, в който хората живеят под земята Развитието на Кубър Педи започва след откриването на находищата с опал през 1915 г.

С решение на парламента е наложен горен праг на таксите, т.е. повишаването им е невъзможно в продължение на десетилетия. Създадена е организация ковчезите да бъдат посрещани от конски впрягове, за да се запази усещането за традиция.

Влаковете започват да се движат всеки ден и хората свикват с тях. Има дори анекдотични случаи – безскрупулни играчи на голф, пътуващи в същата посока, се престрували на опечалени, защото билетът за гробищния влак бил по-евтин.

Тази система функционира в продължение на почти 90 години. След нападението на Германия над Великобритания през Втората световна война обаче въздушен удар унищожава линията и гарата на гробището. След края на войната съоръженията не са възстановени. Тогава вече има достатъчно автомобили за транспорт и влак за мъртъвци не е нужен.