Тихо напускащите са онази категория хора, които се смятат за неособено ангажирани с компанията и нейните цели, според едни, а според други – това са просто служители, които работят толкова, колкото им се плаща, без да чувстват необходимост да харесват работата или колегите си.

Често гледат към часовника с нетърпение да си тръгнат. Обичат нещата да се случват с възможно най-малко усилия, казват още за тези служители, но има една друга категория, на която си заслужава да се обърне внимание, пише FastCompany. Шумно неработещите.

Всичко познаваме поне по един такъв. Това е онзи бърборко в офиса, който може да е много забавен в определени моменти. През останалото време е обаче е досадникът, който дразни всички и отвлича вниманието им от работния процес.

Всъщност май никой от колегите му не е съвсем наясно какво точно прави този човек. Той обаче винаги подробно и на висок глас обяснява колко му е трудно. Или какви големи успехи е постигнал. Изобщо той може да скъса нервите на околните без да се знае какъв е приносът му към компанията.

3 начина да се справите с жаден за власт колегаБдителният на работното място колега е нещо като централен монитор в офиса. Как да го игнорирате?

Независимо дали става дума за онлайн среща по работа или атмосферата в офиса, тези колеги сякаш са обречени да привличат внимание.

Някои нови изследвания в САЩ сочат, че 77% от хората са работили поне с един такъв шумен тип. Едновременно с това около 42% смятат, че тези хора не са наясно с влиянието си върху останалите от колектива. Някои служители всъщност имат толкова силна нетърпимост към шумните си колеги, че са готови да напуснат само заради тях. Едва 23% от анкетираните казват, че биха говорили с дразнещия колега в опит да подобрят атмосферата.

Говори, а не работи: Кои са шумните служители и как да се справим с тяхТе използват различни методи за самореклама и говорят повече за това, което правят, вместо да работят

Битката обаче не е изгубена и има начини да се говори с такива хора, казват специалистите.

Единият вариант е да заложите на емпатията. Иначе казано – да се опитате да влезете в положението на този човек и да поговорите искрено с него. А след това да му обясните как неговото поведение пречи на на останалите с надеждата, че ще се коригира. Може да откриете, че тези хора се справят със сериозни предизвикателства и това да промени отношението ви към тях. Оттам и търпимостта ви може да постигне нови висини, а общуването да стане по-лесно.

Човешкото и ползотворно общуване в екипа всъщност е задача на всеки и не е нужно това да е изрично записано в длъжностната характеристика. Онлайн комуникацията има свои ограничения и всеки трябва да държи сметка за това. Тоест, ако се опитате да изложите притесненията си в чат, не е сигурно, че те ще бъдат разбрани при липсата на личен контакт.

Защо прекалено любезните колеги може да са по-опасни от токсичнитеКултурата на любезност може да се прояви и като пасивна агресивност, когато лошите намерения се прикриват с усмивки

Силовият подход обикновено не върши работа. Можете да настоявате на висок тон, с викове и крясъци дразнителят да се промени, но едва ли това ще се случи. По-добре е да се опитате да обясните, че неговите закъснения или недовършена работа ви стресират или ви карат да се чувствате зле.

Не е лошо и да се вгледате в себе си. Може да се окаже, че собственото ви поведение кара хората да настръхват. Ако недоволните са повече от доволните, нищо чудно това да спира собственото ви кариерно развитие.