13 км от Китай: Секретна тайванска електроцентрала става арт пространство
В едно заспало тайванско островно селце, разположено само на 13 км от брега на континентален Китай, лодки и кораби преминават покрай невзрачна сграда, която стои тук от десетилетия, без да бъде забелязана.
За жителите на Бейган - част от отдалечения архипелаг Мацу, пише CNN, тази постройка е входът към изведена от експлоатация през Студената война топлоелектрическа централа, вкопана дълбоко в планината. Но тъй като обектът е обявен за зона с ограничен достъп от тайванските военни, малцина са виждали вътрешността на секретното съоръжение.
Това е така до края на този септември, когато централата е отворена със свободен достъп за първи път, откакто е въведена в експлоатация преди близо 50 години, като част от биеналето в Мацу. Превръщайки съоръжението във футуристично киберпънк арт пространство, инсталацията има за цел да хвърли светлина върху историята на острова като военен аванпост на фронтовата линия на една война, която никога не е идвала. Или поне все още не е дошла.
Известна на местно ниво като Jun Hun (или "армейска душа"), прозвище, споделяно с близкото поделение на тайванската армия, което я е построило, електроцентралата Beigan влиза в експлоатация през 1975 г. и се превръща в опора на местната икономика, преди да бъде затворена през 2010 г. "Тя промени живота на жителите на острова завинаги", се казва в скорошна статия на държавния вестник Matsu Daily.
Когато през 1949 г. националистическите сили се оттеглят в Тайван след поражението от въстаналите комунисти на Мао Дзедун в Китайската гражданска война, те запазват контрола си над Кинмен и Матсу - архипелази, разположени на стотици километри от столицата на Тайван, Тайпе, точно срещу бреговете на континентален Китай. В продължение на десетилетия над островите витаят сенките на войната - между 50-те години на миналия век и 1979 г. Китайската народноосвободителна армия спорадично ги бомбардира с артилерийски снаряди.
За да защити новата си електроцентрала от обстрел, тайландската власт копае дълбоко в скалистите планини на Матсу и я изгражда в скрит военен тунел - така съоръжението може не само да произвежда електроенергия, но и да служи като убежище за жителите.
С размразяването на отношенията между двете страни в началото на века централата е изведена от експлоатация и оттогава стои като реликва от Студената война.
Изкуство в "сърцето" на Мацу
Преобразената електроцентрала Beigan е основната локация на биеналето в Мацу, което продължава до 12 ноември и включва произведения на изкуството, изследващи наследството, културната идентичност и военното минало на отдалечените острови. За да влязат в инсталацията, посетителите трябва да минат през тесен тунел, оборудван с промишлени лампи, които излъчват топло сияние, разказват от CNN и продължават:
„След като стигнат до контролната зала с изглед към машинното отделение, ги посрещат мрачни червени светлини, маркиращи периметъра на пространството. Оранжевите светлини, прожектирани върху самите електрогенератори, подчертават ръждивия метал на машините“.
Дизайнерите на осветлението, стоящи зад арт инсталацията, Ани Чу и Лиу Пинг-и, коментират пред медията, че подредбата на лампите и цветовете са избрани, за да предизвикат усещането, че електроцентралата все още работи.
"Електроцентралата е сърцето на Мацу, което не е спряло да бие, а генераторите са същността на електроцентралата", казва Лю.
На фона на продължаващата враждебност от другата страна на пролива, Матсу и Кинмен са под военно управление в продължение на повече от три десетилетия до 1992 г., много години след като военното положение е отменено в останалата част на Тайван. Различни аспекти от ежедневието на хората са регулирани, като е въведен комендантски час и движението е строго ограничено. На жителите дори е забранено да включват светлини през нощта, за да не привличат вниманието на врага.
Новият център за изкуства в Тайван, струващ 220 млн. долара, радикално преосмисля дизайна на пространството.
"Искаме да използваме осветлението, за да върнем зрителите назад във времето", добавя Лиу. "Искаме те да се замислят колко напрегната е била атмосферата и колко оскъдни са били ресурсите в Матсу."
Това визуално изживяване се допълва от саундтрак, съчетаващ оглушителния грохот на електрогенераторите с бръмченето на електрическите токове и музиката на пиано - аудиоизживяване, създадено от звуковия артист и композитор Уанг Ю-дзюн.
"Искам да използвам звука, за да вдъхна нов живот на изоставената електроцентрала, така че зрителите да могат да разберат какво е било, когато тези генератори все още са работили", казва Уанг.
Като симулира оглушителния звук на електроцентралата, инсталацията има за цел също така да отдаде почит на служителите, които са работили там, някои от които са получили увреждане на слуха поради продължителното излагане на високи нива на шум.
Пекин отдавна твърди, че Тайван е негова територия, и въпреки че никога не е контролирал острова, не изключва възможността да го превземе със сила. През последните години той увеличава икономическия, военния и дипломатическия натиск срещу 24-милионния демократичен остров, като почти ежедневно изпраща изтребители в идентификационната зона на въздушната отбрана на Тайван.
През септември Китай изпрати повече от 100 бойни самолета в близост до Тайван в рамките на 24 часа, което накара министерството на отбраната на острова да призове Пекин да прекрати "постоянния си военен тормоз".
Въпреки че Матсу играе водеща роля в изострянето на напрежението между двете страни, художниците, които стоят зад инсталацията "Електроцентрала Beigan", настояват, че политиката не е повлияла на работата им, която е просто "връщане към миналото" на района.
"Надяваме се, че зрителите ще се замислят върху спомените за Матсу", казва Чу.