Тези момчета искат да почистят басейна ви безплатно. Но има уловка
Микробусът е пълен с всичко нужно за почистване на един басейн. Има електрически помпи, маркучи, туби, метли, лопати и гребла. А до тях са подредени наколенки, налакътници и каски. Най-нужните неща за един скейтбордист.
Собственикът на буса е Стив Алба. През последните две десетилетия той предлага една доста страна услуга, пише The Wall Street Journal. Алба се прехранва с чистене на басейни в района на Сан Бернардино, Калифорния. Но има и промоция – ако собственикът се съгласи той и приятелите му да карат скейтборд в празния му басейн, чистенето е безплатно.
Този чистач кара скейтборд повече от 40 години. Изглежда, че това е едно най-важните неща в живота му. Казва с усмивка, че чистенето е „само за очи“, а крайната цел е „да караме в басейна“.
Стив, който е на 60-години, се запалва по скейта като дете през 70-те години на миналия век. Тогава басейните са празни, защото Калифорния преживява сериозна водна криза и всяка капка трябва да се пести. Така към нужните за това забавление качества освен желание и умения се добавя и смелост. Трябва да имаш кураж, за да се вмъкнеш в чуждия двор и да караш в басейна. Може и да те застрелят, кой знае.
След модата на басейните се появява тази с рампите, поставени из паркове и други обществени места. Характерната за басейн форма е запазена и при тези съоръжения. „Старомодни“, момчета като Стив обаче продължават да търсят басейни за каране. Той самият пресмята, че е бил в хиляди такива, понякога с разрешението на собствениците, понякога без да пита. Което пък води до няколко ареста и веднъж – пушка, насочена в главата му.
За отдадените на този тип каране чистенето на басейн всъщност е много удобно. Така се получава нещо като бартер – не плащаш, но даваш съоръжението за временно ползване. Т.е. след това не може да се оплачеш в полицията, че в басейна ти има тълпа скейтбордисти. Има и друг вариант – собственикът да подпише документ, който го освобождава от отговорност при счупени кости или други контузии на скейтърите.
Стив не е единственият в този бизнес. Гари Оуенс, който е израснал на Хаваите, е готов да чисти и поддържа басейна, ако му разрешат да кара веднъж месечно. Винаги предупреждава, че ще дойде.
„Трябва да си смешен, да си забавен. Пуснат ли те в двора, свършил си половината работа“, обобщава той.
В Калифорния секйтпарковете са обичайно явление. И въпреки че местните власти правят не малко за феновете на този спорт, преживяването в сух басейн също има своите поддръжници. За запалени скейтъри рампите бързо стават скучни и те търсят нови преживявания.
Това обаче изисква повече усилия. Освен да откриеш подходящия терен, трябва и да умееш да се адаптираш бързо към нови условия за каране. Всъщност всичко това се свързва с корените на карането на скейт – да измислиш как да практикуваш на място, създадено за друга дейност.
Ози Асбънд пък обяснява, че намирането на басейн, подходящ за скейт, е трудна работа.
Той се занимава с озеленяване, като е превърнал професията и офертите си в добър проводник за хобито си. Търсейки къща с подходящ басейн, той оглежда живия плет и останалите растения. Асбънд разбира, че може би продава труда си евтино, защото сам казва, че „собственикът получава нещо за нищо“. Т.е. поддържа зеленината и чисти басейна срещу това да кара скейт и минимално заплащане.
Тони Хоук, професионален скейтбордист, който се познава с Асбънд и понякога кара в басейните, които вторият чисти, определя цялата концепция като „направи си сам“.
„За никой от тези хора не може да се каже, че е спечелил нещо. Те просто работят, за да карат“, обяснява той.
Сделката „почистване срещу скейт“ има и своите минуси. Бордът може да нанесе сериозни щети на басейна, да остави следи от колела, да изпотроши настилката на дъното. Така веднъж на Асбънд му се налага да налива бетон и да поправя едно съоръжение. Повечето скейтъри всъщност са вещи и в този вид ремонт.
Даниел Лизар е един от клиентите на първия герой от тази история - Алба Стив. Преди няколко месеца скейтбордистът се появява на вратата на дома му в Калифорния. Предлага да изчисти басейна срещу каране. Лизар се съгласява. Оттогава Стив се обажда веднъж-два пъти месечно преди да дойде да кара.
„Държат се много добре, чистят, не оставят бъркотия след себе си“, обяснява Лизар и добавя: „За първи път от години видях дъното басейна си. Получи се много добре.“