Китайските компании правят нещо, което е рядко срещано от 70-те години на миналия век насам: създават свои собствени доброволчески армии.

Според анализ на CNN на докладите на държавните медии най-малко 16 големи китайски бизнес организации, включително частен млекопреработвателен гигант, са създали бойни сили през последната година.

Тези подразделения, известни като отдели на народните въоръжени сили, са съставени от цивилни лица, които запазват редовната си работа, дори след като се включат в техните редици. Те действат като резервна и спомагателна сила за китайската армия, най-голямата в света, и са на разположение за мисии, вариращи от реагиране на природни бедствия и подпомагане на поддържането на "социалния ред" до оказване на подкрепа по време на война.

Силите, които понастоящем не действат извън Китай, имат повече общо с Националната гвардия на Америка, отколкото с частните паравоенни групи в други части на света, които обикновено имат дясна политическа насоченост. Според анализатори създаването на корпоративните бойни бригади подчертава нарастващите опасения на Пекин от потенциални конфликти в чужбина, както и от социални вълнения в страната, тъй като икономиката на страната се задъхва.

Възраждането на този тип въоръжени сили се разглежда и като отговор на пандемията, както и като част от усилията на китайския лидер Си Дзинпин да засили контрола на комунистическата партия върху обществото, включително върху корпоративния сектор.

"Завръщането на корпоративните милиции отразява нарастващия фокус на Си върху необходимостта от по-добро интегриране на икономическото развитие с националната сигурност, тъй като страната е изправена пред по-трудно бъдеще, по-бавен растеж и нарастваща геополитическа конкуренция", казва Нийл Томас, сътрудник по китайска политика в Центъра за анализи на Китай към Института за политика "Азиатско общество". "Корпоративните милиции под военно ръководство биха могли да помогнат на Комунистическата партия да потуши по-ефективно случаи на социални вълнения като потребителски протести и стачки на служители".

Логистика на войната: Как САЩ се подготвят за китайска атака срещу Тайван

През 2023 г. китайската икономика нарасна с 5,2%, което е малко по-добре от официално поставената от Пекин цел. В същото време обаче страната е изправена пред множество предизвикателства, включително рекорден спад на пазара на недвижими имоти, рязко покачваща се младежка безработица, дефлационен натиск, нарастващи корпоративни фалити и засилващ се финансов стрес в местните власти.

Това логично води до ръст на недоволството и протестите в страната. Броят на трудовите стачки и демонстрации се е увеличил до 1794 през 2023 г., което е повече от два пъти повече в сравнение с 2022 г., когато са регистрирани 830 случая на обществено недоволство, според данни на China Labour Bulletin, базирана в Хонконг организация с нестопанска цел, която следи протестите на работниците.

Преди малко повече от година протестиращите влязоха в сблъсък с полицията в най-голямата фабрика за iPhone в света в Джънджоу, тъй като бяха гневни на Foxconn за това, че не спази обещанията си да увеличи заплатите и обезщетенията, които даде, за да привлече работниците обратно след пандемията.

Извън корпоративния сектор, милиционерските отряди често се организират от местните власти и университетите, съгласно правилата за работа на милицията. Тези подразделения съществуват на много места и днес, само че в много по-малък мащаб, отколкото през предишните десетилетия.

Нов президент и разделен парламент в Тайван. Какво означава това?

Широка палитра от компании

Повечето от компаниите, които досега са обявили създаването на доброволни отряди, са държавни предприятия, пряка собственост на централните или регионалните правителства.

Но през декември Yili Group, петият по големина производител на млечни продукти в света, стана първата голяма частно контролирана китайска компания в най-новата история, която създаде подразделение на Департамента на народните въоръжени сили. Yili не се контролира мажоритарно от държавата, но местното правителство в Хохот, града, в който е базирана, има дял от 8,5%, според последните борсови документи.

Компанията не предоставя подробности за числеността на силите или за демографските им характеристики. Според китайския закон за военната служба мъжете, които членуват в милицията, трябва да са на възраст от 18 до 35 години. Съществува известна гъвкавост за хора със специални умения. Жените също имат право да се присъединят, въпреки че в закона не са предвидени изисквания за възраст.

Подразделението на Yili ще бъде под прякото ръководство на гарнизона на Народноосвободителната армия (НОАК) във Вътрешна Монголия, областта, в която е базирана компанията, и на комитета на комунистическата партия на регионалното правителство.

Подразделението е създадено с цел изграждане на национални отбранителни сили, базирани в Yili, които могат "да служат в мирно време, да се справят с извънредни ситуации и да реагират по време на война", посочва Хуанг Жицян, изпълнителен заместник-председател на автономния район Вътрешна Монголия, на церемония в регионалната столица Хохот.

Индийският океан – ахилесовата пета на Китай при война за Тайван

Това е последната от множеството милиции, създадени от големи китайски компании през изминалата година. През септември “Шанхайската общинска инвестиционна група”, държавна компания за строителство и развитие на недвижими имоти, създаде подразделение на Министерството на народните въоръжени сили. Според Jiefang Daily, официалния вестник на Комунистическата партия в града, то ще бъде наблюдавано от шанхайския гарнизон на НОАК.

Лиу Дзие, командир на гарнизона, коментира, че милицията ще помага на армията при изпълнение на задължения като осигуряване на работа на демобилизирани ветерани или набиране на войници.

Според анализа на CNN, базиран на докладите на държавните медии, най-малко 14 други компании са направили същото през миналата година.

Сред тях са Mengniu Dairy, вторият по големина производител на млечни продукти в Китай; Hai'an Urban Construction Investment and Development в град Нантун, провинция Дзянсу; три компании от строителния сектор, транспорта и водните услуги в град Хуейджоу, провинция Гуандун, както и девет в Ухан, столицата на провинция Хубей.

На пресконференция през октомври говорител на Министерството на отбраната заявява, че стремежът за създаване на милиции в държавните компании е мотивиран от "засилване на развитието на националната сигурност".

Самолетоносачи засилват напрежението от Сирия до Тайван

Дълга история

Милициите в Китай съществуват още преди основаването на Народната република през 1949 г. Те възникват през 20-те години на миналия век и подкрепят комунистическата партия в многобройните ѝ битки. След 1949 г., когато партията поема контрола над континенталната част на страната, техните членове са внедрени в правителствени институции, училища и компании.

Милициите набират най-голяма популярност по време на маоистката епоха от 1949 до 1976 г. и достигат своя пик в края на 50-те години - с 220 млн. членове - когато военното напрежение със Съединените щати по отношение на Тайван е голямо, сочат правителствени документи.

Милициите са ключова част от китайската армия, която е съставена от две професионални сили на пълен работен ден: НОАК и Народната въоръжена полиция, която отговаря за вътрешната сигурност. Според закона за отбраната на страната милициите играят поддържаща роля за НОАК.

С включването на голям брой цивилни в бригадите Мао Дзедун, китайският революционен лидер, казва, че засилва отбраната на страната срещу заплахата от "имперски сили" като Съединените щати. Историците обаче твърдят, че Мао е използвал силите, за да прокарва личните си планове и да укрепва властта си.

Той вгражда бригадите в народните комуни - огромни колективи, официализирани през 1958 г., които управляват почти всички икономически и политически дейности в селските райони на Китай. Комуните са основна част от кампанията на Мао "Голям скок напред" - катастрофално усилие за активизиране на селското стопанство и повишаване на производството на стомана чрез колективизация, което води до смъртта на десетки милиони хора.

Мао също така разширява системата на милицията, за да потиска и сплашва хората, които се противопоставят на радикалната му политика, като същевременно развива култ към личността в партията и извън нея.

САЩ наказват 42 китайски компании заради военна подкрепа за Русия

След смъртта му през 1976 г. страната започва да измества фокуса си към икономическия растеж, а не към политическата борба. С подема на икономиката членството във военните формирования се срива до 8 млн. души до 2011 г., според последните налични данни на китайското министерство на отбраната.

Въпреки че някои държавни предприятия запазват своите милиции, доскоро те не бяха характерни за големите частни предприятия, тъй като частният сектор започва да се възстановява едва след 1978 г., когато страната провежда реформи, ориентирани към свободния пазар.

Защо сега?

Според Тимъти Хийт, старши изследовател по въпросите на международната отбрана в Rand Corporation, възраждането на корпоративните милиции вероятно е предизвикано от пандемията от Covid-19 и неотдавнашната криза в сектора на недвижимите имоти.

"Пандемията от Covid-19 може да е изиграла роля в мотивирането на лидерите на страната да търсят по-ефективни организации и сили в обществото, които биха могли да помогнат за управлението и координирането на реакциите при големи национални извънредни ситуации като пандемиите", казва той.

Дългогодишният спад на пазара на недвижими имоти предизвика повсеместна стачка на притежателите на ипотечни кредити. От 2022 г. насам разгневени купувачи на жилища в много китайски градове отказват да плащат ипотеките си за недовършени апартаменти, след като закъсали строителни предприемачи забавиха или прекратиха дейността си.

Последиците от кризата в сектора на недвижимите имоти се разпространиха и във финансовия сектор, като доведоха до неизпълнение на задълженията на някои големи сенчести по отношение своите инвестиционни продукти банки, което от своя страна предизвика протести.

Възстановяването на департаментите на народните въоръжени сили също така е свързано с по-широките усилия на Си за преструктуриране на китайската армия, добавя Хийт и акцентира, че китайският лидер не крие целта си да "модернизира" НОАК и да я превърне в бойна сила от "световна класа".

Секретни проекти на САЩ и Китай превръщат Космоса в състезателна писта

"Основната цел на промените е да се подобри способността на армията да извършва отбранителна мобилизация на сили и средства. Това в дългосрочен план може да спести ресурси на НОАК, като делегира някои задължения на милиционерските сили", смята той.

Уили Лам, старши научен сътрудник на фондация "Джеймстаун", пък казва, че има усещане за дежа вю.

"Виждаме възраждането на ключовите лозунги на Мао - "народната война" и "органичното съжителство на гражданския и военния сектор", казва той.

Това може да отразява желанието на Пекин да засили още повече контрола върху обществото и да постави страната на военна основа, точно както Мао прави през 50-те и 60-те години на ХХ век.

В по-дългосрочен план Си може би се подготвя за инвазия в Тайван, когато "голяма част от Китай ще се милитаризира", казва Лам, като добавя, че големите градове могат да бъдат превърнати във "милитаризирани зони" или "пристанища".