Болната амбиция: Как желанието за кариерен успех убива бавно и методично

В една задушна нощ през лятото на 2021 г. Танмой Госвами получава пристъп на паник атака, който излъчва на живо в Instagram.

Уморен да преглежда новините за пандемията, той решава да се разсее, като упражни рекламната си реч за нов бюлетин за психично здраве.

Това се оказва много лоша идея.

Докато зрителите се събират да гледат стрийминга, той усеща зловещото бучене в гърдите си. За секунди сякаш се завърта в спирала, започва да се поти и диша тежко, но държи камерата включена.

"Ето как изглежда паник атаката, хора", казва заеквайки на аудиторията си.

В последствие осъзнава, че цялата ситуация всъщност е послужила на първоначалния му план: да изгради марката си като "автентичен" и "уязвим" разказвач на истории за психичното здраве, за да привлече читатели на бюлетина.

През онази вечер той използва болката, за да подхрани професионалната си амбиция.

Наръчник на интроверта: Пътят към успешна кариера в пет стъпки

В предишната му работа бърнаутът едва не го е убил, след което се зарича амбицията никога повече да не го обсебва.

След това идва пандемията.

Медийният стартъп, в който работи, е закрит и 15-годишната кариера на Танмой се срива за една нощ.

В отчаян опит да спечели някакви доходи, той започва да пише бюлетин, основан на житейския му опит с редица психични заболявания като тревожност, депресия, обсесивно-компулсивно разстройство.

Три години по-късно бюлетинът е основното му препитание, разказва историята Business Insider.

Чрез него разпространява информация за психичните заболявания, става част от глобална мрежа и получава достъп до възможности за кариера, дори и стипендия в Оксфорд.

Поколението Z разбива стандартите на кариеризма

В този период амбицията отново се завръща в живота му.

Танмой Госвами неведнъж се е поддавал на желанието да постига повече – да рекламира работата си по-агресивно, да привлича повече абонати, да създава впечатления – въпреки че вътрешният му глас го предупреждава за риска от бърнаут.

Има обаче тънка граница между мотивацията, необходима за изграждането на успешна кариера и неконтролируемата амбиция, която завършва с прегаряне. Докато разгадава това, започва да се чуди: Как амбицията има такава огромна сила и в кой момент се обръща срещу нас? И има ли изход от това?

В древния свят амбицията се е възприемала като проклятие. Римските философи Цицерон и Сенека са я осъждали като "болест", която поразява "най-великите души", както пише Уилям Кейси Кинг в книгата си "Амбицията, история: От порока до добродетелта".

В продължение на векове желанието за ранг, слава или власт е отхвърляно като "чума" и "рак на душата". Да бъдеш амбициозен означавало да бъдеш заплаха за реда.

В епохата на колониализма амбицията претърпява радикална промяна, тъй като западните империалисти прозорливо създават "стимули, които да насърчат потенциалните емигранти да предприемат колонизация", пише Кинг.

Еволюция на капитализма: Новата мисия на големите корпоративни играчи

Амбицията е насочена към цивилизоване и се превръща в добродетел, дори когато легитимира потисничеството с опустошителен ефект.

Не е трудно да се проследят тези корени до възхода на капитализма: Амбициозният предприемач си поставя за цел да "направи света по-добър" - стремеж, който проправя пътя към самореализация, власт и богатство, и често оставя хората и планетата като съпътстващи щети.

Разбира се, амбицията е била и двигател за това хората да се противопоставят на потиснически системи, но разказът "напред и нагоре" заличава реалността, че способността на индивида да постигне успех се определя от фактори, които са далеч извън неговия контрол.

„Нямам нищо за доказване“ или хората, които могат да си позволят да скочат от корпоративната стълбица

В нашето съвремие, ситуацията не е много по-различна.

Проучване през 2018 г. показва, че в най-богатите държави само около половината от 15-годишните ученици от домакинства с нисък социално-икономически статус са заявили, че очакват да завършат каквото и да е висше образование в сравнение с над 80% от домакинствата с висок статус.

Вероятността децата, чиито родители притежават диплома за висше образование или еквивалентна, да завършат колеж е с 45% по-голяма от тази при децата, чиито родители са получили по-малко от средно образование или еквивалентна диплома.

Също така е по-вероятно те да са в добро здраве и да разполагат с повече разполагаем доход.

На други места изследователите са установили, че децата, израснали в домакинства, които отчитат икономически трудности, се представят по-зле в училище, съобщават за по-лошо психично здраве, изпитват по-голяма социална изолация и участват в по-рисково поведение в сравнение с връстниците си.

Според новото поколение ChatGPT дава по-добри съвети за кариерно развитие от работодателите

Трябваше да настъпи пандемията, за да се пропука култът към амбицията.

През 2021 и 2022 г. почти 100 милиона американски служители са напуснали работата си. Много от тези, които остават, се отказват, решавайки да правят не повече от минимума. The New York Times обяви това за "ерата на антиамбицията". Time заяви: "Амбициите са аут". "По-голяма заплата? Предпочитам да гледам залеза!", допълни The Guardian.

Голямото напускане отстъпи място на Големия застой: В условията на масови уволнения и нарастващи разходи за живот, служителите се върнаха на работа, но не както преди.

В скорошно проучване в САЩ почти половината от анкетираните заявяват, че живеят от заплата до заплата. Над една трета имат по-малко от 100 долара в спестовните си сметки. Това, което кара хората да се върнат на работа, не е амбицията, а оцеляването. Просто нямат друг избор.

Тихото напускане може да струва на световната икономика 8,8 трилиона долара

Танмой Госвами не обвинява амбицията за проблемите си.

Като представител на висшата каста, англоговорящ мъж с елитно образование, следва амбицията благодарение на огромните си привилегии. Но също така е виждал как ако позволи на амбицията да завладее живота му, това може да обърка усещането кой е в действителност.

Най-добрият пример за това е нощното стриймване на паническата атака.

Като писател, занимаващ се с психичното здраве, той е критичен към хищническите платформи на социалните медии. Но като творец споделя личните си борби в тях, защото това е неговото предимство.

Огромна заплата, смазващ труд: Какво е капанът на „златните белезници“

Дали обаче свръхсподелянето е, за да разчупи табутата, или защото задоволява нуждата от утвърждаване и помага да изкарва прехраната си?

Терапевтично ли е превръщането на болест в професионално съдържание? Поставя ли го това в същата токсична култура на продуктивност, срещу която се бори?

Докато търси отговорите на тези въпроси, стига до извод, базиран на многобройни изследвания, които сочат, че амбицията може да има разрушителен обрат в живота ни.

Преследването на външни цели като власт и пари, е рисков фактор за депресия. Нерегулираната амбиция, която може да бъде задоволена чрез постоянно външно потвърждение, се свързва и с нарцистично личностно разстройство.

Според психолозите, хората, които се изчерпват в професионалния си живот, често действат в съответствие с посланието от детството, че не са достатъчно добри. Те израстват с нуждата постоянно да доказват, че са достойни за любов и внимание.

Краят на лоялността: Може ли връзката компания-служител да бъде спасена

Други изследвания обаче установяват, че несгодите в ранното детство могат да предопределят избора на професия, особено за хората, които се занимават с "помагащи професии", включително здравеопазване, социална дейност и наказателно правосъдие. Някои от тях са мотивирани от желанието да спасят другите от болката, която самите те са преживели, дори ако това означава да се изложат на опасност.

В теорията си за кариерно развитие, която предлага рамка за обяснение на причините, поради които избираме професионалния си път, психологът Марк Л. Савикас предлага поразително прозрение: Хората се стремят активно да овладеят това, което пасивно търпят.

Съществуват други изследвания, които свързват амбицията с "относителна депривация" - усещането, че сте третирани несправедливо в сравнение с другите, което предизвиква разочарование, гняв и негодувание.

Ако се възприемате като свръхквалифицирани за работата си, сте по-уязвими и може да проявите контрапродуктивно и неетично поведение на работното място.

Колкото по-амбициозни сте, толкова по-голям е шансът ви да попаднете в този негативен цикъл.

Какво говори статистиката за мениджърите, които си отиват - буквално

Миналата година Танмой Госвами и съпругата му вземат важно решение. След десетилетия живот в мегаполисите на Индия, те се местят в малък планински град в южната част на страната.

Като родители на 6-годишно дете искат да опитат по-спокоен и здравословен начин на живот, дори ако това означава да са далеч от постоянни възможности за работа и да намалят разходите си.

В планината няма прах и шум. Интернетът е непостоянен, но за пръв път от години, той усеща, че връзката му с амбицията заздравява. Все още влиза в Instagram и разказва истории, но открива, че докато снима гледката към хълмовете, е много по-малко вероятно да получи пристъп на паник атака.

Танмой Госвами е създател на Sanity, независима платформа за разказване на истории за психичното здраве, финансирана от читатели. Той е бивш член на Института за изследване на журналистиката към Reuters, Оксфордски университет.