Гръцки парадокс: Защо икономиката галопира, а гърците са най-бедни след нас в ЕС
Отговорът се крие в последиците от финансовата криза и строгите икономии, които я последваха през 2010 г.
В началото на месеца Economist класира Гърция на първо място по подобрение на бизнес климата в световен план.
Страната отбелязва най-голям напредък според индекса на EIU благодарение на реформите, проведени от про-бизнес правителството, заявиха авторите на новото проучване.
Според прогнозите на Европейската комисия, Гърция, Испания, Португалия ще бъдат сред икономиките с най-добри резултати в еврозоната за 2024 г.
В края на миналата година южната ни съседка отбеляза рекордни нива на туризъм след пандемията. Секторът заема около една четвърт от икономиката и генерира 15,7% повече приходи през 2023 г. След пандемията "туризмът се развива много добре в европейския Юг", заяви управителят на Централната банка на Гърция Янис Стурнарас на конференция в Атина.
Строителството също е голям двигател на растежа, като миналата година са издадени 56% повече разрешителни за строеж, отколкото през 2019 г., отбелязва Fortune.
Още едно признание за гръцкия подем дойде миналата седмица, когато рейтинговата агенция S&P промени перспективата на страната на "положителна".
Това се дължи на предприетата "широкообхватна програма за структурни реформи и справянето с дългогодишните затруднения", довело до повишаване на растежа над средния за еврозоната и до намаляване на съотношението на дълга към БВП, пише в анализ Financial Times и прави историческа ретроспекция за силното възстановяване на Гърция.
Положителната перспектива на S&P отразява очакванията, че строгият фискален режим ще продължи да стимулира намаляването на съотношението на държавния дълг, а растежът ще продължи да изпреварва този в еврозоната.
Всъщност новите данни, публикувани от Евростат в понеделник, показват, че гръцкият държавен дълг спрямо БВП е намалял с 10,8% до 162% през 2023 г.
Икономиката на страната нарасна с 2% през 2023 г., изпреварвайки свиването с 0,3% в Германия. От 2019 г. Гърция отбелязва два пъти по-висок темп от този в еврозоната.
Миналата седмица МВФ заяви, че икономиката ще се разшири отново с 2% тази година и ще продължи да надминава средния темп на растеж на валутния съюз през следващите две години.
За това спомагат добрите резултати в туризма, които вървят ръка за ръка с подобряването на пазара на труда и възстановяването на потреблението. Също така и структурните реформи, насочени към премахване на пречките пред растежа, като например увеличаване на дигиталния достъп до обществени услуги, ускоряване на съдебните решения и подобряване на прозрачността и публичните финанси.
Подновяването на политическата стабилност и рязката фискална консолидация превръщат Гърция в много по-привлекателна страна за инвестиции, отколкото преди, заяви икономистът на BNP Paribas Гийом Дериен пред FTAV.
Последният подем обаче само леко повиши стандарта на живот на гърците спрямо средния за ЕС през последните няколко години – и то недостатъчно, за да ги измести от от мястото им на едни от най-бедните в еврозоната, допълва Financial Times.
Това е сравнително ново явление за Гърция, тъй като до 2009 г. БВП на глава от населението беше сходен със средния за ЕС. Оттогава насам жизненият стандарт в 10 държави се е повишил над нейния, като по този начин страната остава най-бедната в ЕС след България и най-бедната в блока на общата валута.
С рязкото намаляване на разликата с България не е неоправдано да се очаква, че скоро Гърция ще стане най-бедната страна в ЕС, се отбелязва в анализа на FT.
Как се съчетават тези противоположни истории за силен възход и бедност?
Отговорът се крие в последиците от финансовата криза и строгите икономии, които я последваха през 2010 г. Гръцките разходи бяха съкратени, а данъците – увеличени, за да се осигури спасителен заем от МВФ и ЕС, което притисна бизнеса и домакинствата. Размерът на икономическите щети беше изключителен за мирно време.
Гръцката икономика се сви с близо 30% от пика до края на периода. През 2016 г. потребителските разходи намаляха с 24% спрямо 2007 г., държавните разходи с 20 %, а инвестициите се сринаха с 65%. През същия период производствената дейност намаля почти наполовина, търговията на дребно и професионалната дейност се свиха с почти една трета. Безработицата достигна най-високото си равнище от близо 30%.
В резултат гръцката икономика днес е с около 19% по-малка от тази през 2007 г. въпреки силното възстановяване на страната след пандемията. На този фон, икономиката на ЕС като цяло е нараснала със 17%.
Икономическият удар е почти безпрецедентен в днешно време, сравним единствено с Голямата депресия в САЩ през 30-те години, отбелязва Джордж Лагариас, главен икономист в Mazars Wealth Management.
Реалните заплати постоянно намаляват до 2022 г., последната налична информация в базата данни на ОИСР, и са с 30% по-ниски от нивата преди финансовата криза, което оставя страната с една от най-ниските средни заплати сред развитите икономики.
Инвестициите в жилищно строителство, които в разгара на балона през 2008 г. представляват над 10% от БВП, оттогава са спаднали до 2% от БВП, което е най-ниският дял сред страните от еврозоната.
Гърция вече има по-малко небалансиран модел на икономическо развитие, което е положително, но спадът в строителната дейност все още не е напълно балансиран от разрастването на нови сектори, допълва Дериен от BNP.
Съществуват и опасения относно дългосрочните икономически перспективи на страната.
Според Лагариас растежът с ограничен ливъридж, какъвто е случаят с Гърция, ще остане бавен и ще са необходими много години на "упорити реформи", за да може тя да се върне там, където беше през 2007 г.
Според Дериен ниските инвестиции и бавната производителност също продължават да ограничават икономическия потенциал на страната.
В последния си доклад МВФ споменава изменението на климата като опасност - тъй като 90% от туристическата инфраструктура и 80% от промишлените дейности в Гърция са в райони, изложени на висок климатичен рискове.
Не бива да се подценява и все по-неблагоприятната демографска ситуация. През 2022 г. раждаемостта е спаднала до деветгодишен минимум, което влошава намаляването на населението на страната, тъй като много млади хора напускат всяка година.
В контекста на историческа равносметка, икономическият подем на Гърция трябва да бъде признат, но без да се подценяват дългосрочните последици от безпрецедентната криза. Именно те поставиха цяло едно поколение пред трудната задача да овладее разрушената икономика, осигурявайки път към растеж и излизане от сянката на една от най-бедните страни в ЕС.