Авторитаризъм или членство в ЕС – залогът, който ще реши съдбата на Сърбия
Напредъкът по присъединяването към Блока е малък, а властите са обвинявани в отстъпление от демокрацията
Президентът на Сърбия Александър Вучич посрещна комисаря по разширяването на ЕС в Белград за разговори относно бъдещото членство на страната. Оливер Вархеий изрази надежда, че в следващия мандат на ЕК Сърбия ще се присъедини към блока.
Но той също така посочи, че Сърбия трябва да продължи с демократичните реформи и да сближи външната си политика с тази на ЕС.
"Нуждаем се от продължаване на демократичните реформи. Не можем да забравим и необходимостта от по-нататъшно приспособяване към външната политика на ЕС – това е нещо, което обсъдихме и в което Сърбия трябва да напредне", подчерта еврокомисарят.
"Не съм сигурен, че е възможно да се прогнозира за много години напред, но ние ще се подготвим да бъдем по-близо до преговорите и се надявам, че ако това, за което Оливер Вархеий с право ни упрекна, а именно несъобразяването ни с тяхната външна политика, няма да бъде пречка", каза от своя страна Вучич.
#Serbia has ample opportunity to deliver even faster the required reforms.
— Oliver Varhelyi (@OliverVarhelyi) May 13, 2024
The constructive & inclusive dialogues on the ODHIR recommendations are good examples.
It’s encouraging to see that reforms are going ahead.
Press : https://t.co/JECsyZZ4kg pic.twitter.com/PjEF3GWydh
Сърбия подаде молба за членство в Европейския съюз през 2009 г. и беше приета като официална кандидатка през 2012 г., но оттогава насам не е постигнат голям напредък, отбелязва Euronews.
Под управлението на Вучич, който е на власт от 2017 г., страната често е обвинявана, че върви към авторитаризъм.
Отстъпление от демокрацията?
Миналата година Сърбия беше разтърсена от ежеседмични протести след две масови стрелби през май, при които загинаха 18 души, включително девет ученици. Първоначално с искания за по-строги закони за контрол на оръжията, демонстрантрациите се превърнаха в антиправителствени протести.
Протестиращите бяха разгневени от отстъплението на демокрацията при правителството на Вучич, като го обвиниха в засилване на авторитаризма, корупцията и връзките с организираната престъпност.
В последния доклад на Freedom House политическите права на Сърбия са оценени на 18 от 40 възможни, което я поставя в категорията на частично свободните, хибридни режими. Демократичните активисти в страната заявиха, че се чувстват предадени от своето правителство и от ЕС, тъй като не са успели да придвижат напред процеса на членство в ЕС и обвиниха Вучич, че подклажда омраза, нетърпимост и насилие – твърдения, които той отхвърли.
Някои от политическите решения на Вучич звучат обезпокоително за Брюксел. Сърбия отказа да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия след нахлуването ѝ в Украйна. От години Вучич твърди, че следва "неутрална" политика, балансирайки връзките си с Москва, Пекин, Брюксел и Вашингтон. Но в интервю за руската информационна агенция ТАСС той обобщи отношенията между Белград и Москва така:
"Истинският приятел се признава в моменти на трудности", като добави, че ще продължи да се противопоставя на налагането на санкции на Русия "колкото е възможно по-дълго".
Сърбия също така е закупила руски газ при изгодни условия и е добавила руска техника към военния си арсенал.
По-рано тази година ЕП прие резолюция, в която призовава за спиране на финансирането от ЕС за Сърбия, ако националните власти не изпълнят препоръките му за изборите и ако се разкрие, че местните власти са извършили изборни измами. Този ход беше предприет след обвиненията за сериозни нарушения на местните избори в Белград.
Болната тема Косово
Друг въпрос е Косово. Пътят на Сърбия към членство в ЕС сега зависи от мълчаливото съгласие на Косово за членство в международни организации като ООН и Съвета на Европа.
Министрите на външните работи на ЕС се срещнаха в Люксембург през април и се споразумяха да изменят ключова част от документа, отнасящ се до преговорите на Сърбия за присъединяване към ЕС.
Промяната означава, че Брюксел ще замрази процеса на присъединяване на Сърбия към блока, ако тя не изпълни споразумението за нормализиране на отношенията си с Косово.
Основното условие, което Сърбия трябва да изпълни, е да спре да възпрепятства усилията на Косово да се присъедини към ключови международни организации като ООН, Съвета на Европа и НАТО.
Serbia and Kosovo must normalise relations.
— Ursula von der Leyen (@vonderleyen) October 31, 2023
Vital that both urgently take steps to implement existing agreements.
The EU dialogue is here to support these efforts.
It’s the only way forward.
To access the Growth Plan.
And towards a future in which Serbia is part of the EU.… pic.twitter.com/e1l62PAvKQ
Сърбия обаче отхвърля независимостта на Косово, откакто тя беше обявена през 2008 г. Като член на ООН Сърбия се опасява, че ако приеме членството в тези институции, това ще доведе до косвено признаване на неговата държавност.
Но въпреки тези проблеми комисарят по разширяването на ЕС Оливер Вархеий остана оптимист.
"За мен е ясно, че следващата ЕК трябва да бъде комисия по разширяването. Тя трябва да вложи цялата си работа и усилия, за да вкара новите членове в Европейския съюз", подчерта евродипломатът.