Сигналът на руския президент Владимир Путин от тази седмица, че е отворен за мирни преговори, трябва да бъде разглеждан с огромни резерви, както и от гледна точка на досегашния опит на Украйна и Запада с руската дипломация. В петък се вдигна много шум около потенциалните преговори, но не трябва да се забравя, че тази заявка идва в същия месец, в който Москва започна поредния етап от нахлуването си в Украйна – този път от северната част на Харков.

Информационната агенция Reuters цитира източници, свързани с Кремъл, според които Москва е готова да обмисли мирни преговори, които да замразят настоящата руска окупация на около една пета от Украйна. Путин потвърди тази новина, като заяви, че Русия е готова да води мирни разговори въз основа на по-ранни споразумения. Той намекна за прекъсната сделка в Истанбул, непосредствено след началото на войната, през 2022 г., която се провали, най-вече защото силите на Москва все още вилнееха на украинска територия и бяха разкрити кланета около Киев.

Идеята, представена в доклада на Reuters, би спряла заявената от Москва цел за превземане на целия източен Донецк, но също така би обезсмислила настояването на Киев, че няма да отстъпи никаква територия.

Контекстът на забележките на Путин е ключов. Те дойдоха по време на посещение при президента на Беларус Александър Лукашенко - нещо, което в миналото се случваше минути преди Кремъл да използва беларуска територия за военни ходове в Украйна – и по време на съвместни учения с тактически ядрени оръжия между двете държави. По друг начин казано, Путин говореше за мир на фона на ситуация, която беше всичко друго, но не е и мирна.

Обединен фронт: Съюзниците от Г-7 стоплят към плана на САЩ за бърза помощ за Украйна

Той постави под въпрос легитимността на украинския президент Володимир Зеленски, когото Москва многократно е нападала, след като Киев трябваше да отложи изборите заради самата война, която Кремъл започна. В същото време се появиха непотвърдени съобщения, че частният самолет на бившия украински президент Виктор Янукович е кацнал в Беларус. Проруски настроеният Янукович избяга от Украйна през 2014 г., след като верните му сили застреляха десетки протестиращи в центъра на Киев. Самата възможност за присъствието му по време на срещата на Путин и Лукашенко доведе до спекулации, че Москва отново се надява да издейства връщането на марионетната власт в Украйна.

По-малко бруталната цел на Кремъл в Украйна - без пълна или частична окупация - включваше президент в Киев, когото смята за лоялен и който ще спре похода на страната към Европейския съюз и НАТО. Тя звучеше като фантастика преди инвазията през 2022 г., но отново се появи по време на прекратените преговори в Истанбул. Сега обаче вероятно ще е необходима окупационна руска сила, за да може тя да се наложи на населението, което е изключително негативно настроено към Кремъл.

Така че защо се говори за мир, особено когато Русия изглежда печели най-големите си успехи на фронтовата линия от месеци, ако не и от началото на инвазията насам? Отговорът дава в свой анализ CNN.

Дипломацията като параван

Дипломацията винаги е била военен инструмент за Кремъл. През 2015 г. той говореше за мир над Сирия, докато самолетите му обстрелваха цивилни в контролираните от бунтовниците райони. През 2015 г. той говореше за мир с Украйна, докато руските войски и техните пълномощници бяха в разгара на пълна атака срещу стратегическия украински град Дебалцево. Затова и не е изненадващо, че много анализатори не вярват на искреността на Русия и смятат, че тя води преговори единствено при практическа необходимост. Опитът показва, че Москва смята, че си струва да се водят такива единствено в случай че те неочаквано доведат до полезен резултат без насилие, или принудят противника да спре да воюва.

Към днешна дата е възможно Русия да говори за мир по две причини. Първо, Украйна и нейните съюзници свикват мирна среща на върха в Швейцария през юни, където ще обсъдят без участието на Москва какъв вид споразумение биха приели. Вероятно целта е да се набере инерция, за да може Кремъл да е наясно с условията, когато силите му окончателно се изтощят във военно отношение или се окажат в патова ситуация. Зеленски заяви, че се надява Китай - най-мощният съюзник на Русия, но само частичен поддръжник във войната в Украйна - да присъства в Швейцария. Възможно е сега Путин да говори за мир, за да внуши на Пекин да не участва там, след като самата руска дипломация няма да присъства.

Путин изненадващо смени военния министър Шойгу с цивилен икономист

Малко вероятно е срещата на върха в Швейцария да сложи край на войната, но тя може да даде конкретни рамки на мнението на Запада за това колко сериозна заплаха представлява Москва за действителното мирно споразумение, като се очертае какви териториални отстъпки в крайна сметка може да направи Украйна, за да спре кръвопролитията. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба заяви в петък, че намеците на Путин за мирни преговори имат за пряка цел да провалят срещата на върха.

„В момента Путин няма никакво желание да прекрати агресията си срещу Украйна“, написа той в X и добави, че „затова толкова се страхува“ от срещата на върха в Швейцария.

Второ и най-важно, Путин изпраща послания на правителствата на Запад и на настоящата американска президентска кампания. Той се опитва да внуши на популистите в Европа и на републиканците в САЩ, че е налице възможност за проста сделка, при която фронтовите линии, на които Украйна в момента губи със значителни жертви, могат внезапно да замръзнат. Подкрепата на Запада за войната е скъпа и все по-непопулярна. Въпреки че неотдавнашната помощ от 61 милиарда долара, приета от Конгреса, може би дадоха отсрочка на този въпрос, той много скоро отново ще излезе на дневен ред.

Новината на Reuters позволява на онези на Запад, които искат да видят края на войната, да вярват, че Кремъл може да я спре в сегашния ѝ вид незабавно. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков направи така, че тя да звучи сякаш отразява постоянната позиция на Кремъл. А това помага на много западни политически фигури – например Доналд Тръмп, който така и не успя да обясни как ще осъществи твърдението си, че може да спре войната за 24 часа, и други членове на НАТО, които са по-малко оптимисти от Франция, Обединеното кралство и балтийските държави относно необходимостта никога да не се доверяват на Русия на масата за преговори.

Путин е прагматик. Той започна войната с мисълта, че ще бъде лесна. Продължи я с мисълта, че неговата търпимост към болката, автократичната сигурност и търпението за победа ще възтържествуват. И може би е прав - сега той вижда момент на електорална слабост в САЩ и други европейски държави, който посреща с неясен, непрозрачен сигнал, че може би идва време за дипломация. Руският президент вероятно ще получи известна подкрепа сред онези, които отчаяно се надяват, че войната в Украйна просто ще отмине, и които не са толкова наясно с екзистенциалната заплаха, която една победоносна и хипермилитаризирана Москва представлява за източните членове на НАТО. Но тя трябва да бъде разглеждана през призмата на дълбокия цинизъм на предишните дипломатически лупинги на Москва в Сирия и Украйна, използвани като възможност за яростно преследване на същите военни цели, но с илюзорния фон, че мирът може би е точно зад ъгъла, пише в заключение CNN.