Рядка критика на Северна Корея срещу Китай тази седмица подчерта, че двете страни не се разбират напълно по въпроса за незаконния арсенал от ядрени оръжия на Пхенян въпреки затоплянето на връзките в други области, коментират пред Reuters анализатори и служители от Южна Корея.

В понеделник Северът осъди Китай, Япония и Южна Корея за обсъждането на денуклеаризацията на полуострова, като нарече съвместната им декларация след срещата на върха в Сеул „сериозна политическа провокация“, която нарушава суверенитета му. Въпреки че Пекин помогна за смекчаване на изявлението, като се застъпи за споменаване на полуострова, а не конкретно на КНДР, това беше достатъчно, за да предизвика гнева на Пхенян, посочва един от анализаторите.

„Забележително е, че Северна Корея разкритикува съвместното изявление, под което се е подписал Китай, дори след като Пекин помогна за смекчаването на изявлението“, акцентира Патриша Ким от американския Brookings Institution.

В изказванията си трите държави „потвърдиха позициите си относно регионалния мир и стабилност и денуклеаризацията на Корейския полуостров“, но за разлика от последните подобни изявления през 2019 г. и по-рано, не се ангажираха да продължат този процес. Откакто международните преговори със Съединените щати и други държави забуксуваха през 2019 г., Северна Корея премина към отхвърляне на идеята някога да се откаже от ядрените си оръжия.

„Става дума за това, че Северна Корея подчертава позицията си, че всяка дипломатическа реторика, предполагаща, че Пхенян в крайна сметка трябва да се денуклеаризира, е неприемлива“, посочва и Тонг Джао, ядрен експерт в Carnegie Endowment for International Peace. „След като вписа ядрения си статут в конституцията и порица всеки, който го поставя под въпрос, Северна Корея повдига искания за официално международно признаване като страна с ядрени оръжия.“

Запитан за критиките на Севера на брифинг за пресата във вторник, говорителят на китайското външно министерство Мао Нин заяви, че „основната позиция на Китай по въпроса за Корейския полуостров остава непроменена“, но не спомена денуклеаризацията.

Служител на южнокорейското външно министерство пък заяви, че по севернокорейския въпрос между трите държави на срещата на върха има значителни различия в мненията, като добави, че Китай не е използвал термина „денуклеаризация“ от миналата година.

„Като се има предвид сегашната геополитическа ситуация, мисля, че ще бъде трудно да накараме Китай да се съгласи на нещо подобно на предишните споразумения по въпроса“, категоричен е той.

Но разговорите показаха, че въпреки по-слабата реторика, фундаменталната позиция на Китай по отношение на денуклеаризацията не се е променила, добави служителят, като нарече официалната употреба на термина в декларацията „значима“.

Амплитуди в отношенията

Китай е единственият военен съюзник на Северна Корея и най-големият ѝ търговски партньор.

„Неуспешното изстрелване на шпионски спътник от Пхенян само няколко часа след срещата на върха в Сеул не е случайно и трябва да се разглежда като част от посланията му към Китай“, пише и изследователката Рейчъл Миньонг Лий в доклад за базираната във Вашингтон програма 38 North. „През последната година отношенията на Северна Корея с Китай изглеждаха охладени, но за първи път през последните години се появиха признаци за проблеми“.

Ким от Brookings Institution подкрепя мнението, че действията на Севера показват, че връзките му с Китай не са толкова топли, колкото може да изглеждат отвън.

„Въпреки че двете страни поддържат стабилен темп на официален обмен и Пекин продължава да предпазва Пхенян от международен натиск, дългогодишните взаимни подозрения и пренебрежение ограничават дълбочината на тяхното сближаване“, смята тя.

Сега, когато Пхенян засилва връзките си с Русия, той вероятно смята, че има по-силни позиции в отношенията с Китай и може да си позволи да бъде по-малко отстъпчив към него, посочва още тя.

Базираната във Вашингтон Джао пък казва, че Китай има известни резерви относно задълбочаването на военното сътрудничество на Севера с Русия, което може да подкопае почти монополното влияние на Пекин върху Пхенян. Китай също така внимава да не създаде усещане за фактически съюз между Пекин, Москва и Пхенян, което би могло да попречи на практическото сътрудничество с ключови западни държави.

Критиките на Севера обаче не означават непременно нарастващи проблеми във връзките му с Китай, предупреждава Джао и добавя: „Изглежда, че двустранните отношения между Китай и Северна Корея се развиват с постепенни и стабилни темпове в посока към по-тясно сътрудничество“.