Глобалният преход към възобновяеми енергийни източници в основните енергопотребяващи сектори се е забавил през 2023 г., възпрепятстван от пропуски в нормативната уредба, политически натиск и невъзможност за определяне на ясни цели, предупреди група по политиките в сферата, цитирана от Reuters.

Пандемията от COVID-19 и войната в Украйна подпомогнаха амбициите за преминаване към възобновяеми енергийни източници на фона на нарастващата загриженост за енергийната сигурност, но правителствата не успяха да развият този импулс, се казва в годишната оценка на базираната в Париж група REN21.

Към края на миналата година само 13 държави - включително САЩ, Индия и Китай - са приложили политики за възобновяеми енергийни източници, които обхващат сградите, промишлеността, транспорта и селското стопанство, като само 12,7% от енергията, която се консумира в тези сектори, идва от чисти източници, посочват още от REN21.

Много държави дори са отстъпили от амбициите си: от 69 страни с цели за възобновяема енергия за крайните потребители, само 17 са ги удължили след 2024 г., изчисляват от групата, която обединява правителства, изследователски институции и неправителствени организации, за да насърчи преминаването към чиста енергия.

„Правителствата на практика се отдръпнаха от амбициите си, а секторите, консумиращи най-много енергия, вече нямат икономически стимули“, предупреждава изпълнителният директор на REN21 Рана Адиб.

В доклада се посочва също така, че държавите бавно провеждат реформите, а субсидиите в размер на трилиони долари, отпускани за изкопаемите горива, особено в промишлеността и селското стопанство, все още задържат енергийния преход.

„Спадът на цените на изкопаемите горива през 2023 г. също възпрепятства политиките за енергиен преход, а дебатите за разходите за преминаване към по-чиста енергия се засилиха, особено когато много страни се насочиха към избори“, изброява причините Адиб.

По думите ѝ декарбонизацията на тежката промишленост продължава да бъде голямо предизвикателство, а сектори като циментовия и стоманодобивния твърдят, че възобновяемите енергийни източници не могат да генерират топлината, необходима за разпалване на техните доменни пещи.

Но въпреки че преходът в промишлеността може да се окаже по-голямо предизвикателство от този в транспорта, съществуват решения, включително използването на електродъгови пещи за производство на стомана, коментира Адиб и добавя, че използването на словосъчетания като „трудно намаляване“ вече изпраща послание, че това са сектори, които е почти невъзможно да се декарбонизират, което не е вярно.