През последните 10 години навлизането на кредитирането у нас е под 30% за сметка на почти 60% средно за ЕС.

Минималната работна заплата се е увеличила с 3 пъти, средната с около 2,7 пъти, което е повече от нарастването на потребителските и ипотечните кредити.

Като добавим, че под 30% са навлезли кредитите в нашето общество, означава, че по-скоро трябва да догонваме, а не че сме прегрели.

Това заяви Асен Ягодин, заместник-главен изпълнителен директор с ресор „Корпоративно банкиране и капиталови пазари“ и член на УС на Пощенска банка, който участва в дискусионния панел „Ново поколение банкиране: Трансформация на фона на технологичен напредък и посока към еврозоната“ в престижния финансов форум ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2024, организиран от Profit.bg, който се провежда днес в София.

Той обясни, че кредитите за домакинствата са движени основно от левовия ресурс, докато при фирмените кредити, вече се очаква да се тръгне в посока облекчение на лихвената тежест. Би трябвало в период от една година напред да се види понижение надолу, поне такива са очакванията, допълни той.

Търговските банки ще трябва да прилагат поне 6 критерия

БНБ затяга правилата за отпускане на ипотечни кредити

По думите му, потребителските кредити вероятно ще пресрещнат тази тенденция, може да има някакво повишение на лихвите, но по-скоро то ще бъде незначително поради огромната ликвидност в системата.

„Да не забравяме, че ако влезем в еврозоната, това автоматично означава освобождаване на едни близо 15 млрд. евро, които в момента държим като минимални резерви в БНБ. Това дава един комфорт на лихвените проценти в сферата на домакинствата“, допълни банкерът.

В края на април общо депозитите на неправителствения сектор (нефинансови предприятия, финансови предприятия, домакинства и НТООД) са 129,173 млрд. лв. (65,2% от БВП), като годишното им увеличение е 8,9%

БНБ: С 11,1% се увеличават депозитите и с 18,6% кредитите на домакинствата в края на април

„Нашата банка отдавна изповядва „религията“ phygital – това е микс между физическо присъствие на служители в клоновете и съответно всички тези дигитални зони и дигитални канали, в които клиентите могат да извършват обичайни операции.

Философията ни е такава, че клиентите ни все повече се ограмотяват. Аз продължавам да твърдя, че финансовата култура трябва да е задължителен предмет в училище, наравно с математиката и българския.“, допълни Ягодин.

Според него обаче, голяма част от доверието в банковите институции се основава и на физическия контакт – да можеш да отидеш в банковия клон, да разговаряш със служител, да получиш консултация.

Водещи са били Дания (74 на сто), Финландия (71 на сто) и Белгия (67 на сто)

Българските компании са на предпоследно място в ЕС по използване на бизнес софтуер

По темата за зеления преход, Ягодин обясни, че банките са най-лесните имплементатори на всички зелени идеи, тъй като са изключително лесни за регулиране.

Представителят на Пощенска банка коментира и темата дали у нас предстоят още сливания и придобивания в банковия сектор.

„Консолидацията в банковия сектор е процес, който не може да бъде спрян. Той вероятно ще продължи, въпросът не е колко ще бъдат банките, а каква стойност за обществото могат да придадат.“, заяви Ягодин.

По думите му, банките у нас предприемат рекордни инвестиции за да бъде осъществен успешно процесът на присъединяването ни към еврозоната и инвестицията им в това е от порядъка на 400 до 500 милиона евро.