Очаквано, Федералният резерв запази референтния си лихвен процент стабилен в диапазона между 5,25% и 5,5%.

Централните банкери на САЩ планират само едно намаление на лихвените проценти за тази година дори след като последният доклад от сряда показа, че има напредък с укротяването на инфлацията.

Представителите на Фед описаха нейното развитие като „скромно“ в своето изявление за паричната политика след срещата. Новите прогнози показват, че 11 от 19 банкери очакват не повече от едно намаление на лихвените проценти тази година, като четирима не прогнозират съкращения. Другите осем очакват две намаления, предава The Wall Street Journal.

След неуспехите в началото на годината скорошните индикатори за инфлацията показват подобрение, каза председателят на Фед Джеръм Пауъл на пресконференция, но добави: „За да намалим лихвите, ще трябва да видим повече добри данни.“

Инвеститорите на фондовите пазари бяха силно фокусирани върху прогнозите на представителите на Фед, след като през март тясно мнозинство от тях отбелязаха три намаления на лихвите. Това обаче се случи преди да се окаже, че показателите за инфлацията остават упорито стабилни.

Сегашните им прогнози също така биха могли да смекчат очакванията за намаление на лихвите през септември, което инвеститорите очакваха по-рано в сряда след доклада за инфлацията.

Последното решение на Фед дойде часове, след като Министерството на труда съобщи, че индексът на потребителските цени - мярка за разходите за стоки и услуги в цялата икономика на САЩ - по същество остава непроменен спрямо предходния месец и е нараснал с 3,3% спрямо година по-рано. През април цените се повишиха с 3,4%.

Основният индекс, който изключва променливите хранителни и енергийни артикули, отчита най-слаб ръст от 2021 г. и се повишава с 0,2% спрямо април - под очакванията на икономистите.

Представителите на Фед ще се срещнат още четири пъти до края на тази година - през юли, септември, ноември и декември. Ще има само още един доклад за ценовия натиск преди следващата им среща през юли, но още три месечни отчета до срещата им в средата на септември.

Фед повиши лихвените проценти с най-бързите темпове от десетилетия през 2022 г. и 2023 г., за да се бори с високата инфлация, като на този фон американската икономика показва удивителна издръжливост.

Джером Пауъл и колегите му не искат да прибързват с разхлабването на паричната политика без по-убедителни доказателства за спад на ценовия натиск.

Те обаче са изправени пред два риска. Единият е, че предстои още болка, тъй като банките и компаниите, които са най-малко подготвени и най-уязвими към по-високите лихви, ще се сблъскат със сериозни предизвикателства, ако няма намаление през следващите месеци.

Другият е, че разхлабването на паричната политика предизвиква пазарни ралита и увеличени разходи, които поддържат инфлацията над целта от 2% на Фед, която се измерва спрямо отделен индекс на Министерството на търговията. Основните цени според този индекс се повишиха с 2,8% през април.

Последните прогнози показват, че повече представители на Фед сега очакват четири съкращения през следващата година, като лихвите ще достигнат малко над 4% - леко по-високо ниво от очакванията през март. Длъжностните лица са преразгледали своите прогнози за инфлацията и сега очакват основните цени да се повишат с 2,8% през четвъртото тримесечие спрямо предходната година - и спрямо 2,6% в техните мартенски прогнози. Те предвиждат забавяне на базовата инфлация до 2,3% през следващата година и 2% след това.

Централните банкери също така продължават да повишават своите оценки за това къде ще се установят краткосрочните лихви в дългосрочен план. До миналата година повечето виждаха нова около 2,5%, но мнозинството сега вижда дългосрочен процент около 2,75%.

Междувременно американците остават мрачно настроени относно състоянието на икономиката, въпреки че стабилният ръст на работните места и доходите - и значителните печалби в активи като акции - стимулират разходите.

Потребителите не изпитват голяма утеха от по-слабите годишни темпове на инфлация, тъй като покачването на цените на всичко - от жилища през хранителни стоки до автомобили - от 2021 г. насам е необичайно високо. През последните четири години цените са се повишили с 22%, в сравнение със 7% през четирите години преди това.

По-бавната инфлация все още не се е превърнала в по-ниски разходи за заеми: 30-годишната ипотека с фиксиран лихвен процент се движи около 7% през последните месеци, близо до най-високото си ниво от 2001 г., докато банките начисляват 22% лихва по кредитни карти.