Първият лицензиран товарен дрон е разработен от българи в София. Наносателити, създадени в България, летят в космоса. Мишел Обама и Бионсе носят чанти и обувки, произведени от компания, създадена от три дами в Пещера. Над 4% от всички сайтове в света работят на инфраструктура, разработена от българска компания. Страната ни има няколко компании с оценка над милиард долара и много други, които се приближават до тази граница, а родната ИТ индустрия е лидер в Югоизточна Европа.

В същото време обаче българската икономика е на последно място по дигитализация в ЕС, което я поставя в изключително неизгодна позиция с оглед на невижданата досега скорост на развитие на света, очертаваща рамките на Петата индустриална революция.

„Единственото решение пред нас е да направим качествен скок в продуктивността. Тук не става дума за няколко процента. Това, което сме правили досега, не е работещо и няма как да работи, за да останем конкурентни в средата, в която се намираме. Държавите, които направят този качествен скок, ще са добре. Тези, които не успеятда го направят, няма. За да може България да е от първите, ни трябват големи промени, които се случват бързо и се прилагат в практиката, а не стоят на хартия“, категоричен беше по време на пресконференция Доброслав Димитров, председател на УС на Българска Работодателска Асоциация Иновативни Технологии (БРАИТ) и член на Консултативния съвет на БАСКОМ.

„Всеки ден ние наблюдаваме колко е тежка борбата да бъде поставена България на картата на света като място, което е добро за правене на бизнес. Затова и за нас е критично важно неща като пълноправното членство в Шенген и ОИСР, както и пълноправното интегриране на България в икономическото ядро на Европа, да се превърнат в абсолютен приоритет час по-скоро, а не след две или три години. Това е единствения начин да помогнем на българските предприемачи да развиват продукти на световно ниво, а оттам и да направим България по-богата“, категоричен беше, на свой ред, Светозар Георгиев, член на УС на БРАИТ и председател на УС на BESCO - Българската предприемаческа асоциация, в която членуват компании от над 70 индустрии.

Двамата, заедно със своите колеги от УС на БРАИТ - Светлана Боянова, председател на Институт за Агростратегии и иновации, и Илия Кръстев, председател на УС на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), очертаха визията на най-новата работодателска организация у нас за това как България може да се превърне от винаги догонваща икономика в лидер не европейския континет.

Три примера как технологиите променят българското училище

Обединението прави силата

Според задълбочено изследване на световната банка пред България им три пътя за развитие – да настигне средноевропейските нива на качество на живот и икономическа мощ след 15 години, да го направи след 30 години или това никога да не се случи. В БРАИТ, която събира на едно място браншови организации на най-иновативните индустрии - Аутомотив Клъстер България, Биотехнологичен и здравен клъстер, Клъстер изкуствен интелект България, Индустриален клъстер електромобили, Клъстер възобновяеми енергийни източници, Клъстер информационни и комуникационни технологии и много други - вярват, че първият сценарий е напълно постижим, а рецептата за това е само една – обединение.

„Призоваваме към обединение на всички заинтересовани страни – държава, синдикати, работодатели, общество - защото времето ни изтича. Изтича по отношение на това, че в политически нестабилната ситуация, в която оперираме като държава, и в контекста на глобални проблеми, които се случват с огромна скорост, ние, като икономика и политики, продължаваме да сме фокусирани върху миналото. В същото време това колко бързо се адаптираме ще е от изключително значение за развитието на нашата икономика“, предупреди председателят на УС на AIBEST, Илия Кръстев.

По думите му смисълът на обединението под шапката на БРАИТ е България да стане лидер по отношение на това как се развива и функционира икономиката, или, по друг начин казано, „другите да се съобразяват с нас, а не ние с тях“.

„Можем да кажем, че за последните 10 години много неща се подобриха от гледна точка на бизнес средата. Но, за съжаление, това не беше благодарение на структурирана и последователна държавна политика. Освен това този прогрес е илюзорен, защото той е спрямо нашето предишно състояние, само че през това време светът също вървеше напред и ние изоставаме в много аспекти. Това трябва да е червена лампа“, добави Светозар Георгиев от BESCO.

Той акцентира, че докато всеки ден се инвестират милиони в предприятия и центрове за данни около нас – в Гърция, Сърбия, Румъния, Северна Македония - България дори не е в списъка с избраните държави за разглеждане, „защото изоставаме в сфери като стимулиране на инвестициите“.

„Затова от няколко години ние и колегите от останалите организации в БРАИТ работим много активно с всички партньори, така че да променим и подобрим законовата рамка. Искаме да обединим сили и да започнем да се развиваме веднага“, добави той.

А председателят на УС на БРАИТ, Доброслав Димитров, мотивира желанието на организацията да обедини представителите на целия спектър от индустрии у нас така:

„Причината да се съберем е, че осъзнаваме, че както България, така и светът се намира пред огромна, тектонична промяна, която икономически ще трансформира всичко. Причината да се случва това е т.нар. Пета индустриална революция и нашата амбиция е да помогнем на България да премине през тази огромна промяна“.

Образование, таланти, пазар на труда – изкуственият интелект като пресечна точка

България и Петата индустриална революция

Исторически погледнато, при всяка една индустриална революция единственият начин държавите и обществата да се справят с трансформацията е да се опрат на три основни опори. Първата от тях е достъпа до талант.

„Достъпът до талант означава образование, преквалификация, привличане на хора от други държави. Това няма как да бъде заобиколено, тъй като в центъра на технологиите се намира човекът. Ако нямаме правилните таланти, нямаме нищо“, категоричен беше Доброслав Димитров.

Втората опора е средата, което включва както физическата среда – дали живеем в уредена държава или не, така и регулациите, данъчно-осигурителната система, образованието и всички останали системи, които подлежат на технологично развитие. Тоест – абсолютно всичко.

„Третото, без което нито една модерна демократична държава не може, е върховенството на закона. Тези три неща трябва да се движат едновременно, да се случват едновременно. Ние смятаме, че единственият начин да се справим с предизвикателствата е да работим заедно. Затова БРАИТ има желанието да протегне ръка към всички установени работодателски организации, синдикатите, държавата, обществото във всеки негов аспект“, очерта разбиранията на БРАИТ председателят на УС на работодателската организация. „Само заедно можем да прескочим пропастта, която се разтваря между високотехнологичните икономики и икономиките на миналото. Няма как нито един сектор да оцелее икономически, ако не се инвестира в повишаването на неговата продуктивност и конкурентноспособност“.

Software Supreme – компютърното зрение, път към глобалните пазари

Земеделието като пример

Светлана Боянова, председател на Институт за Агростратегии и иновации, от своя страна, даде пример със земеделския сектор.

„Идеята на подобни обединения, каквото е БРАИТ, е не просто да искаме да сме високотехнологични, защото така е модерно и не трябва да изоставаме. Искаме да сме полезни на някого. Аз участвам, за да помогна на българския земеделски сектор да бъде високотехнологичен, за да може да се развива по-добре. Всички консумираме храна и искаме да имаме стабилно и устойчиво земеделско производство. Без високите технологии това няма как да се случи“, акцентира тя.

Земеделският сектор в ЕС е един от най-слабо развитите от гледна точка на технологиите, което означава, че това не е проблем само за България. Но тъй като страната ни дълги години е била един от лидерите в тази индустрия на Стария континет в историческа перспектива, това е особено важна тема за нас.

„Колкото и усилия да полага ЕК в тази посока, ако ние самите тук, на местно ниво не си подадем ръка – българските технологични компании и българските земеделски производители – трудно ще се получи това, което целим“, каза Светлана Боянова и очерта един от основните проблеми:

„Нашите земеделски производители трудно осигуряват череши, например. Те остават по дърветата, защото няма кой да ги обере. За да решим супер важните въпроси за нашия сектор, ние имаме нужда да си подадем ръка с високотехнологичните компании и да наблегнем на прецизното земеделие, прецизното наторяване, прецизното напояване. Ако в някои от секторите AI е голям проблем, в нашия няма да е такъв, защото няма кого да замести, тъй като няма работна ръка“,

Но с това далеч не се изчерпва списъкът с предизвикателства пред българското земеделие. Той включва още климатичните промени, които водят до намаляване на източниците на вода, градушки и други природни бедствия, както и серизно променената търговска картина в отношенията ЕС-трети страни, след като войната в Украйна удари лошо секторите на земеделието и агро-хранителната индустрия.

В отговор на всички тях земеделските производители у нас трябва да се обърнат към технологиите. Но това не се случва, поне за момента.

„Българските производители дори не се познават с технологичните предприемачи. БРАИТ ще бъде платформата, в която те ще могат да си говорят, тъй като не може технологичните компании да правят страхотни неща, които нашите земеделски производители нито разбират, нито са чували за тях. Искаме да предложим на земеделците инструменти, които да им вършат работа и да бъдат по тяхна кройка, за конкретното стопанство. Искаме да има по-сериозен разговор между двете страни“, обясни председателят на Института за Агростратегии и иновации. „Искаме заедно да правим обединения, които си струват и ще бъдат полезни за хората. Затова ще отдадем цялата си енергия да свържем българските потребители на високите технологии с тези, които ги създават - за да придвижим напред земеделския сектор“.

А в заключение Доброслав Димитров описа целите на БРАИТ така:

„България може да бъде лидер във всички области и за да се случи това, не трябва да се случва нещо извънредно. Трябва да възстановим разговора между тези, които имат знанието, и тези, които досега са носили икономиката. С тази заедност можем да постигнем нещо голямо. Предизвикателствата са сериозни и нито един министър или партия не може да промени ситуацията, ако обществото не разбира, че има нужда от промяна. Подходът трябва да бъде цялостен и всички да сме зад него, за да можем да направим смели промени в една или друга сфера и да постигнем големите цели пред страната ни. Всички трябва да участваме в този разговор с ясното разбиране, че хоризонтът е много близък и светът никога не се е променял с такава скорост“.

А какви са непосредствените цели пред БРАИТ? Като представител на иновативни индустрии, които генерират около 20% от БВП на България, асоциацията си е поставила за цел да заеме полагащото и се място в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където да получи възможност да реализира идеите си. А както стана ясно, те са изключително амбициозни и обещават една по-добра България за всички нас.