WSJ: Крайната десница не е екзистенциална заплаха за Европа
С приближаването на тези партии към властта техните цели се изместиха от напускане на ЕС към реформирането му отвътре
През изминалата седмица ветераните от европейските икономически кризи изпитаха отвратително чувство на дежавю.
След като френският президент Еманюел Макрон свика предсрочни парламентарни избори, европейските фондови пазари паднаха, еврото поевтиня, а спредът между френските и германските държавни облигации достигна най-високата си стойност от 2017 г. насам.
Причината: опасенията, че крайнодясното, евроскептично Национално обединение (RN), оглавявано от Марин Льо Пен, може да се окаже начело на френското правителство.
Откакто дълговата криза, започнала в Гърция през 2009 г., почти унищожи еврото, инвеститорите са нащрек за всичко, което застрашава оцеляването на Европейския съюз или единната валута, отбелязва The Wall Street Journal.
С приближаването на крайно десните партии в Европа към властта обаче техните цели се изместиха от напускане на ЕС към реформирането му отвътре. Националното обединение е основано като Национален фронт през 1972 г. от Жан-Мари Льо Пен, който се обръща срещу мюсюлманите, отрича Холокоста и нарича Договора от Маастрихт, проправил пътя за въвеждането на еврото през 1999 г., "смъртта на Франция, измислена тайно в кабинетите на интернационалистическите технократи и бърлогите на международните финансисти".
Дъщерята на Льо Пен пое партията през 2011 г., а след това отстрани баща си през 2015 г. в опит да направи формацията по-привлекателна за масовите избиратели, като същевременно запази враждебността си към имиграцията, ЕС и еврото.
Дълговата криза, която започна в Гърция през 2009 г., разкри основните противоречия на единната валута. Позволявайки на държави с по-висока инфлация като Гърция и Испания да вземат заеми при същите ниски лихвени проценти като Германия, тя подхрани нарастването на неустойчиви дългове. Въпреки това еврото оцеля, защото политическата му популярност надделя над икономическите му недостатъци: Обществото се страхуваше от превалутиране на спестяванията си в обезценяваща се местна валута.
Политическият и икономическият хаос, предизвикан от Брекзит, възпря други държави да последват примера. Това беше основната причина Марин льо Пен да загуби категорично от Макрон на президентските избори през 2017 г.
Инфлацията през последните години само засили недоверието към паричния авантюризъм. Дори и скептично настроени към свободните пазари лидери, като новоизбрания президент на Мексико и преизбрания лидер на Южна Африка, трябваше да потвърдят независимостта на централните си банки.
През последните години десните движения се оттеглят от плановете за отказ от ЕС и еврото, като същевременно остават твърдо против имиграцията. "Нашите макронистки опоненти ни обвиняват, че сме за Фрекзит, че искаме да вземем властта, за да напуснем ЕС", заяви през май Жордан Бардела, кандидатът на RN за министър-председател. "Но не се става от масата, когато си на път да спечелиш играта".
В предишни кампании партията подкрепи референдум, който се стремеше да направи френското законодателство по-висше от това на ЕС, в нарушение на правилата на блока, но се оттегли от това на последните избори.
След като популистката Партия на свободата спечели изборите в Нидерландия през есента, лидерът Герт Вилдерс се отказа от дългогодишното си искане за референдум за членството в ЕС.
След като стана министър-председател на Италия, Джорджа Мелони направи обратен завой - от яростен критик на ЕС тя се превърна в екипен играч, като подкрепи помощта за Украйна. Германската AfD все още иска да излезе от ЕС, което може би е една от причините за по-слабото ѝ представяне на изборите за Европейски парламент.
Приемането на ЕС от някои крайно десни партии може да е по-скоро тактическо, отколкото идеологично. И дори ако трансформацията е реална, те все още могат да парализират вземането на решения в ЕС отвътре, независимо дали става въпрос за климата, бежанците или санкциите срещу Русия, както прави унгарският лидер Виктор Орбан от години, посочва WSJ.
RN все още има много позиции, които са в противоречие с членството в ЕС - от фаворизиране на френски компании за държавни поръчки до отказ от участие в европейския пазар на електроенергия.
Основната точка на напрежение обаче са нестабилните финанси на Франция. Миналата година бюджетният ѝ дефицит като дял от брутния вътрешен продукт беше вторият най-голям в еврозоната след Италия - 5,5%, а дългът й - 111%, беше на трето място в Съюза. Предварително заявените планове на RN, които включват намаляване на данъка върху енергията и оттегляне на увеличаването на пенсионната възраст, въведено от Макрон, могат да увеличат допълнително дефицита.
В сряда Европейската комисия уведоми Париж, че е нарушил ограничението на блока за дефицита от 3%, което трябва да доведе до преговори за коригиране на проблема. На този фон противопоставянето на френското правителство може да наруши доверието в блока и неговата сплотеност.
Но дори и да се скара с Брюксел, възможността за маневриране на RN остава ограничена от еврото. Доходността на френските облигации се повиши, тъй като за разлика от САЩ и Великобритания, които имат по-големи дефицити като дял от БВП, Франция не контролира валутата, в която взема заеми, и по този начин е изложена на по-голям риск от неплатежоспособност.
Европейската централна банка може да изкупува облигации на страните членки, чиято доходност е нараснала прекомерно - при условие че страната е финансово стабилна или се насочва към това.
В резултат на това, ако упоритостта на RN доведе до рязко покачване на доходността на облигациите в цялата еврозона, ЕЦБ може да подкрепи облигациите на сътрудничещи страни като Италия, но не и на държавата, която предизвиква стреса, т.е. Франция. Сътресенията почти сигурно ще завършат с падане на новото правителство на RN или с постигане на някакъв компромис с Брюксел, прогнозира WSJ.
Льо Пен и Бардела несъмнено разбират тези ограничения, което може би е причината да хеджират плановете си, поставяйки ги в зависимост от резултата от публичния одит.
Крайната десница може и да иска различен път от този на останалата част от Европа, но свободата ѝ е ограничена, ако планът е да запази еврото. А избирателите очевидно искат това.