Основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж ще се признае за виновен в сряда за нарушаване на американския закон за шпионаж. Това ще сложи край на лишаването му от свобода във Великобритания и ще му позволи да се върне у дома в Австралия, с което ще приключи 14-годишната му съдебна одисея.

52-годишният Асанж се съгласи да се признае за виновен по един-единствен обвинителен акт за заговор за получаване и разкриване на класифицирана информация за националната отбрана на САЩ, според документи, подадени в Окръжния съд на САЩ за Северните Мариански острови, цитирани от Reuters. Той ще бъде осъден на 62 месеца вече излежано наказание на изслушване в Сайпан в сряда. Островът в Тихия океан е избран заради несъгласието на Асанж да пътува до континенталната част на САЩ и заради близостта му с Австралия, обясняват прокурорите.

Асанж напусна затвора Белмарш в Обединеното кралство в понеделник, след което беше пуснат под гаранция от Върховния съд на Обединеното кралство и се качи на самолет същия следобед, съобщи Wikileaks в изявление, публикувано в платформата за социални медии X.

"Това е резултат от глобална кампания, която обхващаше организатори отдолу, активисти за свобода на печата, законодатели и лидери от целия политически спектър, чак до ООН", се казва в изявлението.

Видеоклип, публикуван в X от Wikileaks, показва как Асанж, облечен в синя риза и дънки, подписва документ, преди да се качи на частен самолет с маркировката на чартърната компания VistaJet. Той ще се върне в Австралия след изслушването в Сайпан, се допълва в изявлението на Wikileaks.

"Джулиан е свободен", заяви и съпругата му Стела Асанж в публикация в социалната мрежа. "Думите не могат да изразят огромната ни благодарност към ВАС - да, към ВАС, всички които се мобилизирахте години наред, за да осъществите това."

Единственият самолет на VistaJet, който е излетял от Станстед в понеделник следобед, е бил насочен към Банкок, сочат данните на FlightRadar24. Говорител на Асанж в Австралия отказва да коментира крайната дестинация на полета му.

Австралийското правителство, ръководено от министър-председателя Антъни Албанес, настоява за освобождаването на Асанж, но отказва да коментира съдебните процедури, тъй като те са в ход.

"Премиерът Албанес е категоричен - делото на г-н Асанж се проточи твърде дълго и няма какво да се спечели от продължаващото му лишаване от свобода", коментира говорител на правителството.

Синът на Байдън беше признат за виновен за незаконно притежание на оръжие

Исторически обвинения

През 2010 г. WikiLeaks публикува стотици хиляди секретни американски военни документи за войните на Вашингтон в Афганистан и Ирак - най-големият пробив в сигурността от този вид в историята на американската армия - заедно с обширни дипломатически телеграми.

Асанж беше обвинен по време на управлението на бившия президент Доналд Тръмп заради секретните американски документи, изтекли от Челси Манинг, бивш анализатор от американското военно разузнаване, която също беше преследвана по Закона за шпионажа. Течът включваше 700 000 документа, в това число дипломатически телеграми и разкази от бойното поле, като например видеозапис от 2007 г., в който американски хеликоптер "Апачи" стреля по предполагаеми бунтовници в Ирак, убивайки десетина души, включително двама служители на Reuters. Този видеозапис беше публикуван през 2010 г.

Обвиненията срещу Асанж предизвикаха възмущение сред многобройните му поддръжници по света, които отдавна твърдят, че като издател на Wikileaks той не трябва да бъде подлаган на обвинения, обикновено използвани срещу служители на федералното правителство, които крадат или изнасят информация. Много защитници на свободата на печата твърдят, че повдигането на наказателно обвинение срещу Асанж представлява заплаха за свободата на словото.

"Едно споразумение би предотвратило най-лошия сценарий за свободата на печата, но това споразумение предвижда Асанж да изтърпи пет години затвор за дейности, с които журналистите се занимават всеки ден", коментира Джамил Джафер, изпълнителен директор на организацията за свобода на словото Knight First Amendment Institute към Колумбийския университет. "Това ще хвърли дълга сянка върху най-важните видове журналистика не само в тази страна, но и по целия свят."

Ново федерално дело за Тръмп, този път за възпрепятстване на правосъдието

Дълга одисея

Асанж беше задържан за първи път във Великобритания през 2010 г. по европейска заповед за арест, след като шведските власти заявиха, че искат да го разпитат по обвинения в сексуални престъпления, които по-късно бяха оттеглени. Той избяга в посолството на Еквадор, където остана в продължение на седем години, за да избегне екстрадиция в Швеция.

През 2019 г. беше изведен от посолството и вкаран в затвора за пропускане на гаранцията. Оттогава е в лондонския затвор със строг режим Белмарш, откъдето вече почти пет години се бори за екстрадиция в САЩ.

Тези пет години лишаване от свобода са подобни на присъдата, наложена на Риалити Уинър, ветеран от военновъздушните сили и бивш изпълнител на разузнавателни услуги, която беше осъдена на 63 месеца, след като изнесе класифицирани материали и ги изпрати по пощата на новинарска агенция. Докато е в Белмарш, Асанж се жени за партньорката си Стела, от която има две деца.

Крипто организация събра близо 40 млн. долара в подкрепа на Джулиан Асандж

Кой е Джулиан Асанж и какво е WikiLeaks

Джулиан Асанж е роден в Таунсвил, Австралия, през юли 1971 г. В тийнейджърските си години той придобива репутация на виртуозен компютърен програмист, а през 1995 г. се признава за виновен и е глобен за хакерство. В края на 20-те си години постъпва в Melbourne University, за да учи математика и физика.

Асанж стартира WikiLeaks през 2006 г., създавайки уеб базирана "мъртва точка за писма" за бъдещи информатори. Уебсайтът става известен през април 2010 г., когато публикува класифициран видеозапис, показващ атака с американски хеликоптер през 2007 г., при която загиват десетина души в иракската столица Багдад.

През 2010 г. той публикува повече от 90 000 секретни американски военни документи за войната в Афганистан и около 400 000 секретни американски досиета за войната в Ирак.

През 2011 г. бяха публикувани и 250 000 секретни дипломатически телеграми от американските посолства по света, като някои от тях се появиха на страниците на The New York Times и The Guardian.

Изтичането на информация разгневи и смути американски политици и военни, които заявиха, че това излага на риск живота на много хора, а бившият анализатор на военното разузнаване Челси Манинг излежа седем години във военен затвор за участието си в изтичането на цялата тази информация, преди да бъде освободена от президента Барак Обама.

WikiLeaks се върна в центъра на вниманието преди президентските избори в САЩ през 2016 г., когато публикува десетки хиляди имейли, принадлежащи на председателя на предизборната кампания на кандидата на Демократическата партия Хилъри Клинтън. В доклад на Сената на САЩ от 2020 г. се казва, че Русия е използвала WikiLeaks, за да помогне на републиканеца Доналд Тръмп да спечели на тези избори. Тръмп отхвърли доклада като измама, а Русия винаги е отричала да се е намесвала в изборите.