"Защото това е Франция" - така Жан-Клод Юнкер, тогавашният председател на Европейската комисия, обясни решението на Брюксел от 2016 г. да даде свобода на действие на големия член-основател на Европейския съюз по отношение на бюджетните правила на блока.

Това търпение към Париж продължи, дори когато ЕС преживя криза с държавния дълг, която почти потопи еврото и принуди по-малките, по-задлъжнели държави като Гърция и Португалия да приемат мащабни мерки за икономии. Но всякаква снизходителност към френската изключителност може да приключи, ако предсрочните избори във Франция доведат до създаването на евроскептично, крайнодясно правителство, което би могло да обтегне връзките с други европейски столици и да постави на изпитание самите основи на европроекта.

“Национален сбор” на Марин льо Пен настоява, че няма да взриви френския бюджет. Но продължават да съществуват въпроси за това как ще финансира скъпоструващите планове за разходи в рамките на новоприетите бюджетни правила на еврозоната и дали Европейската централна банка може да се намеси, за да помогне, ако финансовите пазари се обърнат срещу Франция.

"Ако една страна може просто да пренебрегне правилата и да бъде подпомогната от централната банка, ще се появят много съмнения относно бъдещата стойност на еврото", категоричен е пред Reuters Холгер Шмидинг, икономист в Berenberg.

Подобни опасения не са включени в официалния дневен ред на срещата на върха на ЕС в четвъртък. Но при положение, че “Национален сбор” води в проучванията на общественото мнение за двустепенния вот във Франция, който започва на 30 юни, те със сигурност ще занимават умовете на колегите на президента Еманюел Макрон.

Високопоставени германски правителствени източници коментират, че са разтревожени от изненадващото решение на Макрон да свика избори, които биха могли да доведат до създаването на правителство, ръководено от крайната десница. Един от тях дори го сравнява със злополучната авантюра на бившия премиер на Обединеното кралство Дейвид Камерън за референдум за Брекзит.

В Италия, която има още по-голям дълг от Франция, пък има опасения, че френската криза може да се разпространи отвъд Алпите, казва Франческо Галиети от базираната в Рим консултантска компания за политически риск Policy Sonar.

Отмар Исинг, първият главен икономист на ЕЦБ и един от архитектите на еврото, сравнява дълга на Италия и Франция с "Дамоклев меч, надвиснал над паричния съюз", който е обречен да падне, ако проблемът не бъде решен.

"Косъмът, за който е прикрепен, не може да издържи вечно", предупреждава той в интервю за информационната агенция.

Дори Гърция вече не е готова да даде фискална свобода на Франция. Управителят на централната банка на страната Янис Стурнарас подчертава, че всички държави членки трябва да спазват правилата на ЕС.

Без повече снизхождение

Социологическите проучвания сочат, че "Национален сбор” се очертава като най-голямата партия, със или без ясно мнозинство, за да продължи неловкото "съжителство" - термин във френската политика, който описва ситуация, когато президентът и правителството са от различни политически фракции - с Макрон до президентските избори през 2027 г. Фискалният авторитет на Франция вече е поставен на карта, като Международният валутен фонд постави под въпрос как тя ще намали бюджетния си дефицит, който тази година възлиза на около 5,1%, а кредитният ѝ рейтинг беше понижен от две агенции.

Всъщност фискалните грехове на Франция са далеч преди Макрон. През по-голямата част от 25-те години, откакто тези правила са в сила, бюджетният дефицит на страната е по-голям от изискваните от ЕС 3%.

Бриджит Гранвил, икономист в лондонския Queen Mary University и автор на книгата "What ails France?" (Какво я боли Франция?), казва, че отхвърлянето на германските предложения за по-пълен политически съюз през 90-те години на миналия век е отразявало желанието на страната да запази суверенитета си върху финансите. Тя очаква, че "Национале сбор”, която отдавна се отказа от призивите Франция да се откаже от единната валута, широко приета от французите, ще смекчи плановете си достатъчно, за да угоди на Брюксел, ако дойде на власт.

"Те нямат избор, освен ако не искат да напуснат еврозоната", категорична Гранвил.

Изявленията на крайнодясната партия на Марин льо Пен в този смисъл успокоиха инвеститорите, които искаха премия от едва 70 базисни пункта, за да предпочетат 10-годишни френски облигации пред по-безопасните им германски аналози - далеч от пиковите стойности от 190 пункта за Франция и почти 560 пункта за Италия по време на дълговата криза през 2011 г.

Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн коментира пред Reuters, че движенията на френския облигационен пазар не изглеждат "хаотични", което означава, че не отговарят на едно от условията за намеса на централната банка.

Предупредителни примери

Наблюдателите изтъкват поучителни примери - от Гърция, където лявото правителство беше поставено на колене от финансов и политически натиск, до Великобритания, където министър-председателят Лиз Тръс беше принудена да подаде оставка, след като представи бюджет, който изнерви инвеститорите.

Повечето анализатори подчертават, че ЕЦБ разполага с инструментите за спиране на разпространението на френската криза, като изкупува облигации на други държави, които спазват фискалната рамка на ЕС. Това означава, че Париж може да се окаже изолиран в трудни моменти.

"Разбира се, съществува възможност Франкфурт да се намеси, ако проблемите с Франция окажат някакъв външен негативен ефект върху други държави, като Италия", посочва бившият представител на ЕЦБ Евалд Новотни.

Служител на ЕС, от своя страна, посочва Рим като позитивен модел за Париж. Там министър-председателят Джорджия Мелони смекчи анти-европейската си реторика, след като беше избрана през 2022 г. Това, заедно с подкрепата ѝ за позицията на ЕС по отношение на конфликтите в Украйна и Газа, помогна на Италия да задържи Комисията и финансовите пазари на своя страна, въпреки че многократно повиши прогнозите си за дефицита.

Йеромин Зетелмайер, директор на икономическия мозъчен тръст Bruegel в Брюксел, смята, че досегашната реторика на "Национален сбор” не подсказва, че партията се стреми към сериозна конфронтация с Комисията, която може да предизвика финансова криза. Въпреки това той предупреждава, че ако нейни служители се окажат начело на ключови министерства, те биха могли да попречат на действията на ЕС за реформиране на енергийните пазари, ускоряване на екологичния преход и повишаване на конкурентоспособността на блока чрез реформиране на капиталовите пазари.

"Ако крайната десница победи, това е лоша новина за интеграцията на ЕС, защото те ще контролират правителствените позиции, свързани с повечето измерения на разработването на политиката на блока", казва той. "Въпросът е дали това е обратимо или екзистенциално."