Европейската централна банка остави лихвените проценти без промяна на днешното си заседание, след намалението им през юни - първото от 5 години.

„Паричната политика запазва ограничителните условия за финансиране. Същевременно вътрешният ценови натиск все още е висок, инфлацията в сектора на услугите е повишена, а общата инфлация вероятно ще остане над целевата и през следващата година“, се казва в изявление на Управителния съвет, цитирано от CNBC.

„Заплатите продължават да нарастват с високи темпове, компенсирайки миналия период на висока инфлация. По-високите номинални заплати наред със слабата производителност допринесоха за уникалното нарастване на разходите за труд, въпреки че то се забави донякъде през първото тримесечие на тази година“, заяви председателят на ЕЦБ Кристин Лагард по време на пресконференция.

Тя допълни, че ЕЦБ очаква нивата на инфлацията да се колебаят до края на годината, но като цяло да намалеят през втората половина поради по-слабите разходи за труд, въздействието на паричната политика и отслабващото въздействие на ценовите шокове.

ЕЦБ продължава да е на път да намали лихвите през септември, коментира Марк Уол, главен европейски икономист в Deutsche Bank Research след днешното решение.

„Въпреки че някои от последните данни за инфлацията не са толкова благоприятни, ЕЦБ оправда някои от тях като еднократни, а други - като абсорбиране на маржовете на печалба. ЕЦБ се успокоява от тенденциите и гледа през шума, в съответствие с това, че е „зависима от данните“ допълва анализаторът.

Решението, с което основният лихвен процент се запазва на равнище от 3,75%, беше широко очаквано на фона на продължаващата загриженост за инфлационния натиск, особено от пазара на труда.

Общата инфлация в еврозоната се понижи до 2,5% през юни от предходните 2,6%, но базисната инфлация - изключваща променливите компоненти на енергията и храните, надхвърли консенсусната прогноза, задържайки се на равнище от 2,9%.

Анализаторите очакваха централната банка да изчака повече данни за заплатите, икономическия растеж и производителността на труда, преди да облекчи допълнително паричната си политика.

Очаква се централните банки да започнат цикли на намаляване на лихвените проценти, тъй като несигурността по отношение на икономическата политика в света се увеличава, допълва WSJ.

Влошаването на публичните финанси е направило много държави по-уязвими към икономически шокове, отколкото се предвиждаше преди пандемията, предупреди тази седмица Международният валутен фонд.

Ключовите избори от двете страни на Атлантическия океан могат да повлияят на траекториите на държавния дълг, инфлацията и икономическия растеж, включително чрез издигането на нови търговски бариери.

„Обезпокоително е, че страна като Съединените щати, при пълна заетост, поддържа фискална позиция, която тласка съотношението на дълга към БВП към постоянно повишаване, което крие рискове както за вътрешната, така и за световната икономика“, написа тази седмица главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуриншас.

Засега анализаторите не виждат спешна необходимост от значително намаляване на лихвените проценти нито в САЩ, нито в Европа, като се има предвид, че пазарите на труда и в двете страни остават стабилни.

Инвеститорите обаче очакват поредица от понижения на лихвените проценти до следващата година.

Представителите на ЕЦБ сигнализираха, че ще предприемат изчаквателен подход и ще наблюдават как намаляването на лихвите се отразява на икономиката, преди да намалят допълнително разходите по заемите.

Финансистите балансират между риска от твърде ранно намаляване на лихвените проценти, което би могло да доведе до задържане на инфлацията на неудобно високо равнище, и опасността от твърде късно намаляване, което би могло ненужно да навреди на икономиката, която изпитва затруднения през последните месеци

„Скромните перспективи за растеж и намаляването на инфлацията ще означават, че намаляването на лихвите остава на дневен ред“, заяви Питър Гоувс, ръководител на отдела за изследване на суверенния дълг на развитите пазари в MFS Investment Management.

Икономиката на еврозоната като цяло е в застой от края на 2022 г. и макар че през първите три месеца на тази година растежът се ускори, последните данни и проучвания показват, че тя може би отново се забавя.

Същевременно, годишната инфлация в еврозоната се понижи до 2,5% през миналия месец. Базисната се задържа на ниво от 2,9%, докато в САЩ тя спадна до 3,3% от 3,4% през май.