Неаполитанката писателка Елена Феранте е сред най-прочутите автори в света, а романът ѝ „Гениалната приятелка“ оглави няколко класации за бестселъри, като дори беше определен за „най-великата“ книга на 21 век.

Въпреки това е почти невъзможно да се намерят интервюта с нея – тя (или той, или те?) поддържа изключително сдържан профил в публичното пространство, за да запази самоличността си в тайна.

И до днес читателите не знаят коя е Елена Феранте. Това, което знаят обаче, е, че тя твори история.

„В област, в която нарцисизмът присъства в огромна степен, Елена Феранте е решила да заличи егото си“, разказва пред Euronews Енрика Ферара, романист и учен в областта на италианската литература Тринити Колидж, Дъблин.

Този месец The New York Times Book Review класира „Гениалната приятелка“ на първо място в списъка на 100-те най-добри книги на 21 век въз основа на проучване сред автори, интелектуалци, критици. Класацията е подкрепена и от читателите, които поставят романа на 8-мо място в своята класация на 100-те най-добри книги.

От публикуването досега първият том от четирилогията, чието действие се развива в Неапол, е продаден в над 10 милиона екземпляра в 40 държави и е вдъхновил успешен телевизионен сериал.

Историята за приятелството между Елена Греко (Лену) и Рафаела Черуло (Лила), две умни и смели момичета от работнически квартал през 50-те години, завладява читателите по целия свят.

Но какво прави този италиански роман толкова специален?

Как една история, толкова дълбоко вкоренена в проблемите, политиката и обществото на италианската страна, успява да намери отклик в целия свят?

Силата на женското приятелство

„Гениалната приятелка“ разказва за женското приятелство и връзката между майка и дъщеря по начин, по който никой друг не го е правил досега. Именно това прави историята глобално значима“, казва Ферара.

„Никой не ни разбираше, само ние двете - мислех си - се разбирахме“, пише Лену, главната героиня, за отношенията си с Лила, безстрашната ѝ най-добра приятелка, която винаги е отличничка в училище.

Приятелството между двете момичета е истинският главен герой на историята и един от ключовите елементи зад успеха на Елена Феранте.

Господинов пред NYT: Чувството на тъга e свързано с дефицита на бъдеще

В романа всъщност няма място за идеализация. Страница след страница авторката разкрива смесица от съревнование, дълбоко възхищение, срам и завист, която свързва Лила и Лену още от срещата им в първи клас.

В света на Елена Феранте някои герои като властния Солара са превъплъщение на белия, хетеросексуален, богат мъж. Други, като Антонио Капучо, първото гадже на Лену, са добри души, беззащитни и изложени на тази динамика на властта, обяснява Ферара.

„Феранте описва един хомофобски свят, доминиран от насилие, в който дори мъжете се чувстват неудобно, и именно това прави книгата привлекателна за читателите мъже“.

Юн Фосе, който дава гласност на неизреченото, печели Нобел за литература

Икономическо неравенство

Освен че позволява на мъжете да признаят своята уязвимост, Фредерик, белгийски читател, който е собственик на книжарница в сърцето на Брюксел, смята, че ключовата съставка, правеща „Гениалната приятелка“ толкова универсална, е нейният социален и икономически портрет на света.

„Тя е за белгийците, французите, германците, за тези, които не са нито богати, нито влиятелни, тя говори с тях“, добавя той.

Всъщност темите за икономическото неравенство, социалната несправедливост и корупцията са нещо повече от контекста на историята – те я определят от началото до края.

Георги Господинов: "Времеубежище" достигна до света с темата за паметта

И Лила, и Лену са прилежни ученички, но тъй като семейството на едната е по-отворено към възможността дъщеря им да учи, двете водят коренно различен живот.

Азия, италианска учителка по пиано и страстен читател на Елена Феранте, обяснява тази концепция с голяма яснота: „Историята на Лила и Лену показва, че социалният контекст и произходът надделяват над естествения им темперамент.“

Неапол, градът на всички

Друг завладяващ аспект в романа е Неапол – градът, в който се развива историята.

„Неапол е като един имплодирал свят“, казва Ферара. „Всичко е затворено в един квартал, един микрокосмос, който придобива глобална значимост.“

На ръба на вулкана: Да живееш в Поцуоли – родното място на София Лорен

Неапол не само събужда любопитството на италианските читатели, но и се чувства като дом за всички по света.

За да запази магията на обстановката, Елена Феранте има неоценимата подкрепа на преводачите, които работят по книгата, превеждайки неаполитански думи, живи изрази и имена на герои, като същевременно запазват оригиналната същност на историята.

Като декор за роман: Най-описваните в литературата европейски градове

Идентичности без граници

„Тя имаше предвид нещо различно: искаше да изчезне; искаше всяка нейна клетка да изчезне, нищо от нея да не бъде намерено“, пише Лену, описвайки нуждата на Лила да изчезне.

Макар че Елена Феранте може да споделя името си с Лену, тя също е свързана с Лила в страстта си към изчезване. Авторът наистина пише под псевдоним, никой не знае истинската самоличност, историята и дори пола му.

Неизвестността коя е Елена Феранте води до неограничени възможности за идентичност, което улеснява всеки да резонира с авторката, а оттам и с нейните герои. Всеки от тях е обгърнат в аура на мистерия, където всичко е размито, а идентичностите нямат граници.