Според публикувано в четвъртък изследване температурата на водата в Големия бариерен риф в Австралия и около него се е повишила до най-високите си нива за последните 400 години, което поставя уникалната структура под заплаха.

Най-големият риф в света и най-голямата жива екосистема се простира на около 2400 км от брега на северния австралийски щат Куинсланд. Изследването е рядко срещано, тъй като поставя в исторически контекст последиците от предизвиканите от човека климатични промени. Други проучвания на щетите, нанесени на рифа, обхващат по-кратък период от време.

Група учени от австралийски университети пробиват сърцевини в коралите и подобно на броенето на пръстените на дърво анализират пробите, за да измерят летните температури на океана от 1618 г. насам. В съчетание с данни от кораби и сателити отпреди около сто години, резултатите показват, че температурите на океана, които са били стабилни в продължение на стотици години, започват да се повишават от 1900 г. нататък в резултат на човешкото влияние, заключава изследването.

От 1960 г. до 2024 г. авторите на изследването наблюдават средно годишно затопляне за периода от януари до март от 0,12°C на десетилетие. От 2016 г. насам рифът е преживял пет лета на масово избелване на коралите, когато големи участъци от него побеляват заради топлинен стрес, което ги излага на по-голям риск от смърт. Тези лета са били през пет от шестте най-топли години от последните четири века, показва още проучването.

„Като горски пожари под вода“: Най-тихото лято в историята на Големия бариерен риф

"Светът губи една от своите икони", казва Бенджамин Хенли, преподавател в University of Melbourne и един от съавторите на изследването, пред Reuters. "Намирам това за абсолютна трагедия“.

Последната температурна точка, от януари до март тази година, е била най-високата в историята и "с глава и рамене" над всяка друга година, допълва Хенли.

Кораловите рифове предпазват бреговете от ерозия, дом са на хиляди видове риби и са важен източник на приходи от туризъм в много страни. От февруари 2023 г. насам най-малко 54 държави и региони са преживели масово избелване на своите рифове, тъй като изменението на климата затопля повърхностните води на океана, съобщава Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA).

Понастоящем Големият бариерен риф не е включен в списъка на ЮНЕСКО на обектите на световното наследство, които са в опасност, въпреки че ООН препоръчва той да бъде добавен. Австралия от години лобира екосистемата, която допринася за икономиката ѝ с 6,4 млрд. австралийски долара (4,2 млрд. щатски долара) годишно, да не бъде включвана в списъка на застрашените обекти, тъй като това може да навреди на туризма.

Вила за $33 000 на вечер опазва кораловия риф на Танзания

Лиса Шиндлер, ръководител на кампанията за Големия бариерен риф в Австралийското дружество за опазване на морската среда, коментира, че изследването показва, че Австралия трябва да направи повече за намаляване на емисиите си.

"Австралия трябва да увеличи амбицията, действията и ангажиментите си за борба с изменението на климата и за защита на най-голямото ни природно богатство", категорична е тя.

Вторият най-горещ юли прекъсва 13-месечна серия от рекорди, твърдят учени от ЕС

Междувременно учени от Службата за климатични промени на Европейския съюз „Коперник“ изчисляват, че миналият месец е вторият най-горещ юли, откакто се води статистика, като прекъсва 13-месечен период, в който всеки месец е бил най-топъл и който отчасти е бил подхранван от затоплящия се климатичен модел Ел Ниньо.

Юли е бил с 1,48 градуса по Целзий над прединдустриалния референтен период 1850-1990 г., се казва в месечния доклад на службата, а последните 12 месеца са били с 1,64 градуса по Целзий над прединдустриалната средна стойност, което се дължи на климатичните промени.

Светът е напът да премине критично важен праг на затопляне

През миналия месец обаче са регистрирани двата най-горещи дни в историята.

„Коперник“ приписва високите температури до голяма степен на емисиите на парникови газове от индустриите, базирани на изкопаеми горива, и потвърждава, че в океаните, които обикновено не са засегнати от Ел Ниньо, се наблюдава необичайно повишаване на температурите.

"Този Ел Ниньо приключи, но мащабът на покачване на глобалните температури и общата картина е доста подобна на тази, в която бяхме преди една година", казва Жулиен Николас, изследовател на климата в „Коперник“. „Не сме приключили с температурните рекорди, които предизвикват горещи вълни. Знаем, че тази дългосрочна тенденция на затопляне може да бъде с много висока степен на достоверност свързана с човешкото въздействие върху климата."

Температури над средните бяха регистрирани в Южна и Източна Европа, западната част на САЩ, западната част на Канада, по-голямата част от Африка, Близкия изток, Азия и източната част на Антарктида.

Над 18 млн. жилища с евтин наем са изложени на риск от бедствия

Температури, близки или по-ниски от средните, пък бяха наблюдавани в Северозападна Европа, Западна Антарктида, части от Съединените щати, Южна Америка и Австралия.

Юли 2024 г. също беше по-влажен от средното в Северна Европа и Югоизточна Турция, докато предупрежденията за суша се запазиха в Южна и Източна Европа.

Арктическият морски лед е намалял повече, отколкото през 2022 г. и 2023 г. - със 7% под средното ниво, макар и не толкова сериозно, колкото рекордния спад от 14% през 2020 г. Антарктическият морски лед е с втората най-ниска степен за юли - 11% под средното ниво, в сравнение с 15% през юли миналата година.

Глобалните температури на морската вода остават на почти рекордно високи нива, като този юли са само с 0,1 C по-ниски от юли миналата година, с което се слага край на 15-месечната последователна серия от нови рекорди.