"Зелената сделка" на ЕС цели да изгради нова икономика с чиста енергия, устойчиви индустрии и постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Едновременно със стремежа към това обаче, продължава и финансирането на изкопаемите горива. Според данни на различни проучвания, световните банки са предоставили около 6,5 трилиона евро на индустрията от подписването на Парижкото споразумение за климата през 2016 г. насам.

През май докладът "Банкиране в условията на климатичен хаос" обяви Barclays за най-мръсната банка в Европа и я постави на осмо място в света. Въпреки това, финансовата институция е поела ангажимент да осигури 1 трилион долара (923,9 млрд. евро) за финансиране на устойчиви и преходни дейности в периода от 2023 г. до края на 2030 г., отбелязва Euronews.

С наближаването на крайните срокове и поемането на ангажименти за устойчивост, на дневен ред все повече излиза въпросът защо отделянето на средства за климатични цели не е толкова просто, колкото изглежда, и какви предизвикателства очакват европейското банкиране.

Какво ще се случи, ако утре прекратим всички инвестиции в изкопаеми горива?

Банките играят важна роля във финансирането на екологичния преход и помагат на енергийните компании да преминат към бъдеще с алтернативни източници на енергия, обяснява Вим Мийс, главен изпълнителен директор на Европейската банкова федерация.

Въпреки че прекратяването на инвестициите с бързи темпове със сигурност би било лесен начин за една банка да стане "зелена", Мийс предупреждава за последствията.

"Какво сте направили всъщност? Подкопавате ролята си на банка в обществото, защото това ще доведе до масова безработица, социални вълнения. Според мен, задължение на банките е да поставят ясни цели за това какво очакваме, когато финансираме този вид компании и те трябва да имат ясен план за бъдеще без изкопаеми горива, но не и да прекъсват веднага, това би било напълно безотговорно. Въпреки това целите за устойчиво развитие са от ключово значение забъдещето на нашите деца", добавя банкерът.

Как Европа може да постигне целите за устойчиво развитие?

За да постигнем целите за устойчиво развитие, трябва да продължим да инвестираме в европейския бизнес и промишленост, смята експертът. Но според него, един от основните фактори, които възпрепятстват това, са ограниченията за трансграничните инвестиции.

"Трябва да финансираме прехода си към по-устойчива икономика и дигиталния преход. Трябва да харчим повече за отбрана. И всеки политик в Европа е направил изчислението, че няма да може да финансира това чрез парите от данъците на гражданите."

Идеята за Съюз на капиталовите пазари отдавна се изтъква като решение. Но тя се разработва дълго време. За първи път беше лансирана преди 10 години от тогавашния председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

"Анализирахме стратегията до смърт, но не направихме нищо по въпроса. При това положение сега е налице политическият импулс", допълва Мийс.

Той обаче се опасява, че без осъществяването на тази идея бизнесите ще продължат да търсят растеж отвъд океана, докато Европа изостава в конкурентоспособността.

"Имаме брилянтни умове и таланти на този континент, но всички винаги казват, че първите 20 милиона на компанията си инвестират в Европа, И в момента, в който достигнат 20 милиона, отиват отвъд Атлантика в САЩ, защото там капиталовите пазари и частният капитал са по-добре развити."

Как се отразяват изборите в САЩ на европейската икономика?

Законът за намаляване на инфлацията в САЩ изигра огромна роля за запазване на конкурентоспособността на страната, наред с огромния инвестиционен фонд.

Политиката на най-голямата световна икономика обаче играе роля на пазарите и сега всички се питат как ще се отразят резултатите от изборите за президент.

"Обикновено, ако републиканците спечелят, има почти внезапна реакция на пазарите нагоре, защото те може да означават по-голям акцент върху икономиката. Това може да означава по-ниски данъци и е положително.

Но разбира се, несигурността на пазара е как, ако Доналд Тръмп спечели изборите, ще реагира на геополитическите събития. Така че, тук е несигурността", допълва банкерът.