Централната банка на Швеция намали основния си лихвен процент за втори път тази година и посочи, че е вероятно отново да намали разходите по заемите, тъй като колебливата икономика заплашва да тласне инфлацията още повече под целта.

Riksbank намали основната си лихва до 3,5% от 3,75%, в съответствие с очакванията на икономисти, според анкета, проведена от The Wall Street Journal преди решението.

„Ако перспективите за инфлация останат същите, основният лихвен процент може да бъде намален още два или три пъти тази година, което е малко по-бързо от оценката на Изпълнителния съвет през юни“, се посочва в изявление на Riksbank.

На последното си заседание през юни централната банка предположи, че може да намали основния лихвен процент два или три пъти през втората половина на годината, стига перспективите за инфлация да се запазят.

След като достигна връх от над 10% в края на 2022 г., темпът на инфлация в Швеция рязко се забави, като целевата мярка на банката падна под целта от 2% през юни и юли. В същото време икономиката се сви с 0,8% през трите месеца до юни, докато потреблението на домакинствата остава слабо, а пазарът на труда продължава да се влошава.

В изявлението си от вторник Riksbank казва още, че инфлацията сега се стабилизира близо до целта и рискът тя отново да стане твърде висока е намалял значително. В същото време увеличенията на заплатите са умерени, докато перспективите за растеж в Швеция и в чужбина са малко по-слаби от очакваното, се казва още в изявлението.

„Общата картина на икономиката е тревожна и изисква повече облекчения“, коментира пред WSJ Бартош Савицки, пазарен анализатор в Conotoxia. „Потреблението остава в застой, а растежът на БВП се очаква да възлиза на около 0,5% на годишна база през 2024 г.“

Банкерите са особено загрижени за намаляването на разходите по заеми твърде бързо поради опасения, че това ще отслаби допълнително шведската валута и ще допринесе за скока на инфлацията. Тези рискове обаче се разсейват от спада на лихвените проценти и извън Швеция, което облекчава натиска върху кроната.

Европейската централна банка започна своя цикъл на облекчаване през юни и въпреки че прие изчаквателен подход на последното си заседание, тя остави вратата отворена за по-нататъшни намаления на лихвите през тази година.

В САЩ Федералният резерв досега се въздържа да направи първия си ход надолу и миналия месец задържа лихвените проценти стабилни в диапазона между 5,25% и 5,5% за осма поредна среща.

Въпреки това по-слабите от прогнозите данни за пазара на труда по-рано този месец предизвикаха опасения относно рецесията и накараха пазарите да увеличат залозите за по-агресивно намаляване на лихвените проценти. Оттогава обаче тези очаквания спадат, като все пак остават силните прогнози за понижаване на лихвите през септември.