Френският комисар Тиери Бретон, който отговаряше за вътрешния пазар на ЕС и имаше широки правомощия в областта на дигиталните технологии в първата ЕК на Урсула фон дер Лайен, беше номиниран от правителството на страната си за нов мандат.

Предстои обаче да видим дали той ще успее да запази ресора си за следващите пет години. Euronews разглежда списъка с 21 потвърдени кандидатури, от които става ясно, че само няколко имат опит в технологичните политики.

В отиващата си ЕК Бретон имаше активна роля по въпроси като Закона за дигиталните услуги, киберзащита и изкуствен интелект, но не беше единственият отговарящ за технологичнита стратегия на Блока.

Датчанката Маргрете Вестагер беше зам.-председател, наблюдаващ и координиращ работата в областта на технологиите и конкуренцията, белгиецът Дидие Рейндерс пое въпросите на неприкосновеността на личния живот, а чехкинята Вера Йоурова – свободата на медиите и борбата с дезинформацията онлайн.

И Вестагер, и Йоурова ще напуснат постовете си. Рейндерс може да бъде назначен отново от белгийското правителство, но това все още не е сигурно.

Ето кои са известните досега кандидати и какви са уменията им за управления на дигитални политики.

Хена Виркунен - Финландия

Бившият евродепутат от Европейската народна партия (ЕНП) Хенна Виркунен не е чужда на Брюксел.

Тя е избрана за депутат през 2014 г., а преди това е била министър на публичната администрация и местното самоуправление, и министър на образованието и науката в родната си Финландия.

Виркунен е била член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) в Парламента, като е разглеждала досиета като Закона за кибер устойчивостта и безопасността на продуктите, и е била докладчик в сянка по Закона за дигиталните услуги. През 2022 г. става член на анкетната комисия за разследване на използването на шпионския софтуер Pegasus.

Липсата на кандидати жени, въпреки изричната молба на фон дер Лайен държавите да номинират мъже и жени - може да работи в нейна полза. Председателят на ЕК би могла да ѝ възложи ресор, свързан с технологиите, солиден портфейл за страна, спазваща баланса между половете.

Йозеф Сикела – Чехия

Йозеф Сикела, който има опит в областта на банковото дело и финансите, е чешки министър на промишлеността и търговията в кабинета на Петр Фиала от декември 2021 г. Той е независим политик в коалиционното правителство.

Миналия месец Чехия одобри Национална стратегия за изкуствения интелект, изготвена от министерството на Сикела. Документът определя приоритетите и целите на страната до 2030 г. в тази сфера. Сикела заяви, че Чехия „трябва да е не само потребител, но и създател на модерни технологии за изкуствен интелект“.

Въпреки опита му като министър в областта на технологиите, чешкото правителство вероятно би предпочело Сикела да поеме енергийния портфейл на ЕС. Причината е неговата ключова роля по време на председателството на страната на ЕС и енергийната криза през 2022 г.

Дубравка Шуица – Хърватия

Хърватката Дубравка Шуица (ЕНП), както и Бретон, е преназначена като кандидат за европейски комисар от националното си правителство.

В миналата ЕК тя отговаряше за демографията, включително изготвянето на цялостна стратегия на ЕС за правата на детето.

Преди да влезе в политиката през 1990 г., Шуица работи в продължение на 20 години като гимназиален учител, а след това и университетски преподавател в Дубровник.

Въпреки липсата на опит в технологичната политика, Шуица все пак може да бъде разглеждана за тази роля, подобна на тази на Йоурова: да осигурява защитата на правата на потребителите. Темата заема важно място в дневния ред, особено след Закона за дигиталните услуги.

След приемането му, Комисията започна да разследва онлайн платформи, включително TikTok и Meta, относно въведените мерки за защита на младите потребители онлайн. През втората половина на годината се очакват още последващи действия, включително насоки от страна на националните органи за защита на непълнолетните.

Друга предизвикателна тема в дневния ред е регламентът относно материалите за сексуално насилие над деца онлайн (CSAM). Тя ще бъде обсъждана отново след лятната ваканция, като от унгарското председателство ще зависи дали ще се стигне до споразумение с държавите членки.

Отново Бретон?

Бретон, който е от либералната група Renew, бивш главен изпълнителен директор на технологичната компания Atos и бивш министър на икономиката, финансите и промишлеността, през 2019 г. беше вториият избор за комисар на Франция.

Силви Гулар беше първата номинирана в опит да се осигури баланс между половете, както поиска Фон дер Лайен. Нейната кандидатура обаче беше отхвърлена в ЕП заради текущи разследвания за измами.

В своя мандат Бретон направи фурор в Брюксел, използвайки властта си, за да контролира голям брой политики – от ваксините през пандемията до дигиталния правилник на ЕС.

Не винаги обаче решенията му са добре приети от останалите членове в Комисията. Последният му конфликт със собственика на X Илон Мъск също срещна някои критики.

Миналата седмица Бретон предупреди Мъск за спазването на пропорционални и ефективни мерки за смекчаване на последиците по отношение на разпространяването на вредно съдържание – часове преди технологичният магнат да организира интервю на живо с Доналд Тръмп на своята платформа.

Отвореното писмо на Бретон подразни Мъск и други, включително републикански политици и защитници на неприкосновеността на личния живот онлайн, които заявиха, че това е акт на чуждестранна намеса в изборите.

Французинът обаче има полезен опит в дигиталните технологии, който може да приложи през следващите пет години, което не може да бъде подценено от ЕК.

Сега остава да разберем дали след като останалите държави номинират своите кандидати за комисари, ще се появи по-подходящ от него.